Някои западни партньори явно са имали твърде оптимистични очаквания относно способностите на украинците за контраофанзива. Географските цели на тази офанзива не бяха постигнати, казва военният експерт Франц-Щефан Гади. Ето какво казва той пред Екарт Аретц от ARD, в интервю, публикуванов в "Дойче Веле".

Наскоро бяхте на фронтовата линия в Украйна. Какво е впечатлението Ви от актуалното състояние на украинската офанзива?

Изглежда, че украинската контраофанзива достигна своя пиков момент още през септември. И че от края на септември боевете постоянно отслабват. Географските цели, които Украйна си постави - град Токмак като междинна цел на юг или Мелитопол, а след това настъпление към Азовско море - не бяха постигнати при тази офанзива.

Една от целите бе също така да се отслаби настъпателният потенциал на руснаците, като в същото време се съхрани украинската бойна мощ за бъдещи операции. Но ние нямаме ясна представа до каква степен е бил отслабен този потенциал.

Някои данни сочат, че макар украинците да са загубили известна бойна мощ, те са успели да нанесат много тежки загуби на руснаците. В това отношение дори и географските цели на офанзивата да не са били реализирани, вече става въпрос за друго измерение, над което нямаме достатъчно ясен поглед.

Кои са причините за това развитие?

Съществуваха някои трудности с координацията в началната фаза. Имаше прекалено много атаки по няколко оси и това направи трудно концентрирането на украинските сили.

Също така е възможно настъплението да е започнало прекалено късно. Но винаги трябва да се претеглят нещата - всяко решение си има и своите слаби, и силни страни.

Дали политическото и военното ръководство не са били с погрешна оценка за собствените сили при подготовката на офанзивата?

Вярвам, че висшето военно ръководство на Украйна е осъзнавало добре на какво са способни украинските въоръжени сили и на какво - не. Някои западни партньорски страни вероятно са имали прекомерно оптимистична представа за способностите на новите бригади. Но политическите решения и тук са водещи - или казано по друг начин - по какъв стратегически начин се провежда офанзивата в крайна сметка си остава политическо решение.

Възможно е някои от политиците, които са взимали решения, да са имали погрешната представа за това. А онези, които надцениха украинската армия, вероятно са предали погрешните си очаквания на западните партньори и на обществеността.

Каква беше ролята на фактора "боеприпаси" за развитието на събитията?

След проблемите в първоначалната фаза, украинската армия сравнително бързо премина отново към масивна артилерийска война с цел изтощаване на руската армия. А това изискваше повече боеприпаси, отколкото ако се водеше онази маневрена война, при която бяха постигнати и първоначалните успехи, на които всички се надяваха.

Без доставките на американски касетъчни боеприпаси, офанзивата вероятно щеше да спре още през август, тъй като потреблението на боеприпаси от украинска страна бе значително по-високо от очакваното.

Бих желал обаче да подчертая, че това, което сега често се използва като оправдание - че не са били доставяни достатъчно количества оръжия или боеприпаси - според мен не беше решаващият фактор. Става дума по-скоро за начина, по който тези западни оръжия бяха използвани. Истина е, че Западът доставяше прекалено малко и прекалено бавно. Но други фактори бяха по-важни за провала на офанзивата. Искрената самокритика е изключително важна за постигането на успехи на бойното поле.

Какви силни страни демонстрираха руснаците?

Първо - способността им да се приспособяват към ситуацията - нещо, което често им се отрича. Те не се защитаваха според класическата руска отбранителна доктрина. Руснаците решиха да се защитават яростно срещу украинските атаки на първата линия на отбраната и след това веднага да преминават към контраатаки.

Това си имаше висока цена и изтощаваше руските сили. Но в същото време много затрудни украинските усилия да отслабват постепенно руската отбрана и след това да я пробият, за да се премине към маневрена война.

Руснаците се доказаха и като добри защитници в отбраната и в някои случаи превъзхождаха украинските сили. Има и други две много важни точки. Междувременно е така, че самоделните дроновете камикадзе определят ритъма на бойното поле. Русия може да разгърне този вид оръжие много ефективно и в по-големи количества, отколкото Украйна.

Освен това е налице и превъзходство на руснаците в областта на електронната война, тъй като, наред с всичко останало, това е предварително условие за използването на тези бойни дронове.

И последно, руснаците могат да продължат да изпращат резерви към фронта и да започват мащабни контраатаки. Боевете около Авдеевка, а също и в районите на Купянск и Кремина показват, че ако им се остави кратка пауза, руснаците си остават много опасен противник с потенциал за ограничени нападателни операции.

Как се отразява това на украинските войници?

Вярвам, че бойният дух и бойната сила все още са много високи. Но е ясно, че настъпателният потенциал на украинските въоръжени сили е значително отслабен. Съществуват големи дефицити в отделните пехотни части, които се използват за нападения.

Ето защо смятам, че е спешно необходимо да се премине към стратегическа отбрана възможно най-скоро на повечето участъци от фронта и същевременно да се използва следващата година за възстановяване на силите. Това трябва да бъде мотото на украинските въоръжени сили през 2024 година. А подходът, при който нещата се решават „ad hoc“ - трябва да спре.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase