Защо Сърбия реагира толкова остро на резолюцията на ООН за Сребреница?

27 май 2024 21:33, Нели Христова
205
Защо Сърбия реагира толкова остро на резолюцията на ООН за Сребреница?
Снимка: БГНЕС

Сръбското правителство и обществото продължават остро да критикуват решението на Общото събрание на ООН от четвъртък да приеме резолюцията в памет на геноцида в Сребреница през 1995 г. Но защо?

Решението на резолюцията на Общото събрание на ООН (ОС на ООН) от четвъртък да обяви 11 юли за Международен ден за размисъл и възпоменание на геноцида от 1995 г. в Сребреница има силно политическа роля, според регионалните участници.

Сръбското правителство и общественото мнение го критикуват твърдо още от предварителните му фази.

Белград разглежда декларацията като част от всеобхватна западна политическа и дипломатическа офанзива срещу Сърбия и сърбите по въпроси, обхващащи широк спектър. От Косово до босненския въпрос, две основни ключови точки за разговори за правителството в Белград, което ги разглежда като нерешени въпроси, произтичащи от войните в Югославия през 90-те години.

Междувременно нейните поддръжници подчертават, че резолюцията има за цел единствено да почете паметта на жертвите от събитията от юли 1995 г. в източнобосненския град.

Документът е сравним с резолюцията на ООН, определяща 7 април като Международен ден за размисъл върху геноцида срещу тутси в Руанда през 1994 г. Германия и Руанда, двете страни, които предложиха и изготвиха споразумението за клането на Тутси, одобрено от Общото събрание на ООН през 2018 г., бяха основните вносители на резолюцията за Сребреница.

Сръбският политически контекст

Докато Сърбия се готви да проведе ключови местни избори на 2 юни – включително кой ще управлява Белград – Босна и Косово все още са решаващи фактори в публичния политически дебат в страната от Западните Балкани.

Нежеланието на консервативния сръбски президент Александър Вучич да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия заради войната й в Украйна също допринесе за обтегнатите отношения между неговата страна от една страна и ЕС, САЩ и някои от нейните съседи от друга.

Потенциалното членство на Сърбия в ЕС може да бъде отложено, докато според различни проучвания на общественото мнение евроскептицизмът в балканската страна е надделял над разцъфтяващата еврофилия от началото на 2000-те години.

Независимо дали това е реакция на лудостта на разширяването, демонстрирана открито от някои в ЕС, или истинско национално чувство, в очите на някои в Сърбия колебанието към Запада е част от отблъскването срещу многобройните му искания, пишат от Euronews.

Бивша Югославия и международното правосъдие

Присъдите на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY) и Международния съд (ICJ) ясно установяват личната отговорност на лица и конкретни военни части и правят разграничение между тях и всички колективни участници, като Сърбия и Република Сръбска — босненската област със сръбско мнозинство — и геноцида в Сребреница.

Сърбия първоначално започна да предприема стъпки и да признава решенията у дома. През 2010 г. Народното събрание на страната прие собствена резолюция за Сребреница въз основа на присъдата на МС, но без изрично да споменава геноцида. След това през 2015 г. президентът Вучич отиде в Сребреница, за да отдаде почит на жертвите.

Междувременно текстът на резолюцията на ООН в памет на геноцида в Сребреница изключва сръбската колективна отговорност за "босненския геноцид" благодарение на поправка от Черна гора.

"Сърбия се опасява, че с резолюцията може да бъде злоупотребено на международните форуми и може да стане "доказателство", че сръбската нация, сръбският народ и Република Сръбска носят отговорността за геноцида", каза сръбският правен експерт Милан Антониевич.

"Когато човек чете текста на резолюцията, разбира, че без никакво съмнение тя осъжда геноцида в Сребреница и не го свързва с нито една от нациите, участващи (в конфликта). Но правното ниво и нейната формулировка са едно нещо , а политическият PR е друго."

По време на войната в Босна, в продължение на три дни около 11 юли 1995 г., армията на босненските сърби на Република Сръбска убива 8000 босненски мъже и момчета, въпреки че районът беше официално определен от ООН като "безопасна зона да цивилни".

Тези части бяха под военните заповеди на генерал Ратко Младич и политическия лидер на бившия президент на Република Сръбска Радован Караджич.

Значителен брой босненски сръбски служители, както офицери от армията, така и политици, бяха осъдени
от МНСБЮ за престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. И Младич, и Караджич бяха осъдени на живот за геноцид, наред с други обвинения.

Това беше първият път в Европа след Втората световна война и Нюрнбергския процес срещу висши служители на нацистка Германия, когато международен трибунал издаде присъда за геноцид.

"Когато сърбските политици поеха, неохотно, своята отговорност за геноцида в Сребреница, те вярваха, че са били принудени да направят това. И ако погледнете техните действия и тяхната реторика, вие наистина осъзнавате, че това неохотно поемане на отговорност се е случило при много натиск в различна геополитическа ситуация", казва за Euronews босненският историк Аднан Хускич от фондация "Фридрих Науман". "И оттогава това, което те правят, е постоянно да отричат, че геноцидът се е състоял и да използват всяка налична възможност да реабилитират лицата, които бяха признати за виновни пред МНСБЮ."

"Пропускане на възможност за използване на възможност"

След военните и политически неуспехи през 90-те години на миналия век и падането на режима на Слободан Милошевич, Сърбия започна процес на сближаване с ЕС и САЩ.

По това време Русия и Китай бяха много по-малко настоятелни, отколкото днес – "различният геополитически контекст", споменава Хускич.

Според опозиционния политик, писател и бивш сръбски министър на външните работи Вук Драшкович, Сърбия е трябвало да се присъедини към инициативата и да подкрепи резолюцията.

"За съжаление сръбското правителство пропусна възможността да използва възможността да подкрепи тази резолюция относно геноцида в Сребреница, обяснявайки, че сръбската нация допълнително осъжда престъпленията, защото сърбите, като народ, са били жертви на геноцид по време на Втората световна война", казва Драшкович пред Euronews.  "Отдавайки почит на жертвите на геноцида в Сребреница, щяхме да отдадем почит на сръбските жертви във Втората световна война."

В началото на 90-те години Вук Драшкович предложи общо помирение между народите на бивша Югославия, за да се възстанови междуобщностното доверие в региона чрез колективно признаване на взаимната и респективна историческа вина за кланетата от миналото. Това беше централният фокус на неговата външна политика и политика на сигурност, заедно с пълната интеграция на Сърбия в Запада.

След войните Драшкович се противопоставя на насилственото разпадане на Югославия и на ролята, която играе Сърбия на Милошевич, докато участва в демократичните правителства в Белград. Като ръководител на сръбската дипломация той постави основата за кандидатстване на страната си за членство в ЕС и ясен път към смекчаване на отношенията с НАТО.

Нерешеният босненски въпрос

Въпреки това изминаха повече от тридесет години от края на войната и въпросът за бъдещето на Босна и деликатния баланс между трите основни етнически общности все още е източник на безпокойство в региона.

Ключът към сложната и сложна политическа система може да бъде проследен до сключеното с посредничеството на САЩ Дейтънско споразумение от 1995 г., което сложи край на кръвопролитията между босненските сърби, хървати и бошняци, превръщайки Босна в де факто протекторат на международната общност.

Миналия месец Вучич разкритикува проекторезолюцията, като каза, че е трябвало да бъде представена в Съвета за сигурност на ООН, а не пред Общото събрание на ООН, защото "регионът все още не е стабилизиран".  

Една конституционна реформа би могла да преразгледа стриктното политическо разделение между босненските общности, установено от Дейтънското мирно споразумение, и да елиминира механизмите, които блокираха почти всички процеси на вземане на решения по етнически принцип – основната причина за всички политики на разделение в страната.

Въпреки това, след десетилетия на опити, процесът се сблъска с новата политическа нестабилност, породена от руската война в Украйна.  

"Не мисля, че има огромна воля за замяна на сегашната комунитарна система за споделяне на властта. Не виждам актьорите, които биха могли да прокарат процеса напред", коментира Хускич.  

Не мисля, че има регионална или глобална среда, благоприятна за този ход. Процесът върви в друга посока и мисля, че Босна става все по-общностна от преди. Конституционната реформа е в застой“, заключи той.

Сърбия, Босна и войната в Украйна

Украинската война и нейното разпространение оказват дълбоко влияние и промени ситуацията в Централна и Източна Европа и разпали отново неразрешените конфликти между старите противници.

"Не мога да забравя много грешното послание, предадено от Сръбската православна църква, че руснаците, каквото и да правят, трябва да бъдат подкрепяни от сърбите, защото те са наши православни братя. Ето защо Сръбската православна църква не осъди руската агресия за Украйна", каза Драшкович.

Сръбското правителство смята, че германската дипломация, водена от външния министър Аналена Бербок, изглежда оказва по-голям натиск върху Белград, отколкото други страни по много въпроси, от Косово до Русия и Босна. В края на краищата Германия беше съвносител на резолюцията на ООН за геноцида в Сребреница.

"Мисля, че германската външна политика, откакто Ангела Меркел се оттегли, е много по-сурова спрямо Сърбия", казва Милан Антониевич.  "Вярно е, че Германия все още подкрепя присъединяването на Белград към ЕС и инвестира огромни суми пари в Сърбия. И все пак Берлин трябва да координира повече с Белград, особено защото следващата година, 2025 г., ще отбележи 30-ата годишнина от Сребреница."

Върховният представител на международната общност - пазачът на мира в Босна - е висшият германски служител, Кристиан Шмид.

В началото на тази година той изготви така наречения "пакет за интегритет" за Босна и Херцеговина, набор от реформи относно прозрачността на изборите и системите за борба с измамите с правила, които трябва да въведат недопустимост на военнопрестъпниците да изпълняват исканията за разширяване на ЕС.

Ръководителят на Република Сръбска Милорад Додик се противопостави на "пакета за интегритет" и заплаши с отделянето на сръбската област от останалата част от страната, ако бъде принудена да го приложи. Той също така многократно е отхвърлял правомощията на Шмид, дадени му от ООН, като го етикетират като "германски окупатор".

Додик е единственият висш служител от европейска държава, който многократно е посещавал руския президент Владимир Путин в Москва от февруари 2022 г.

Трябва да се обърне внимание на намесата на Русия?

Като дългогодишен привърженик на опозицията, Драшкович смята, че настоящата сръбска върхушка не е годна да управлява страната през следващите години и че в Белград все още има много неразрешени въпроси.

"Русия прави всичко, за да отвори балкански фронт. Тя иска балкански фронт. Може да го направи, защото контролира структурите за сигурност на сръбската държава", заклейми Драшкович. "ЕС пропусна възможността да накара управляващите в Сърбия да отворят досиетата за дейността на руските служби за сигурност в Сърбия. Задължението на Европейската комисия е да наложи на Сърбия да отвори тези секретни досиета. Това трябва да бъде приоритет."

В крайна сметка Международният ден за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница от 1995 г. няма да има никакво значение, според Драшкович. "Милорад Додик призна този геноцид преди петнадесет години. Той просто промени решението си", заключи той.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


205
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
77
4
 
4
 
! Отговори
Фашистка България преди 3 месеца
Хищническото поведение на Фашистка България и жестоката политика на българските нацисти в окупираните територии на Гърция и Македония е нещо, което Русия позволи на българите да забравят, а те с радост са забравили. Те просто не се чувстват виновни за случващото се в онези години: те казват, че са живели спокойно, а след това е дошъл руски нашественик, който по някаква причина е увековечен в Пловдив.
76
1
 
2
 
! Отговори
Бай Знаещ преди 3 месеца
До Бай Шиле "Кои ние бе болен мозък и? Аз ли съм избивал хората или съм бил комунист?" Кого защитаваш ти днес? СЪЩИТЕ. От името на същите господари на онези, които са избили тези хора, затова те причислявам към тях - защото оправдаваш престъпленията им и даже ги криеш, за да можеш да буташ ТЕХНИТЕ опорки. На онези, наредили избиването на тези 30 хиляди.
75
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Всички мразят България. България се изпокара с всичките си съседи, всички съседи на България я мразят. А господарите и в Брюксел и Вашингтон я презират и подритват като мpьcна изтpивалка.
74
2
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Фашистка България Руски фейкове ли четеш, нищо чудно, че така си се надъхал. Само че не България а СССР на Сталин беше съюзник на Хитлер, когато нападнаха заедно другите западни държави, забрави ли?
73
2
 
2
 
! Отговори
Бай Шиле преди 3 месеца
До Шиле Ми вие нали ТОЧНО ТОВА направихте с цинизма наречен "Народен съд". В Батак и Перущица са избити между 2 и 5 хиляди души, вие избихте 30 хиляди.Кои ние бе болен мозък и? Аз ли съм избивал хората или съм бил комунист? И другото което в властите в България са действали а не руснаци. По времето на османското робство османски войници са избивали българите. Въобще много си болен! Вземай си хапчетата.
72
1
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Бай Шиле Руско крепостничество е имало в Русия и сега ПАК ГО ВЪРНАХА. Говори ми за "руското робство" в Русия.
71
2
 
2
 
! Отговори
Фашистка България преди 3 месеца
Четири български дивизии действаха със садистичен размах в Македония. Там от април 1941 г. до септември 1944 г. са убити 24 хиляди души, 56 хиляди са изпратени принудително на работа в Германия, 19 хиляди души в Италия, 25 хиляди души в България. Българите оставят своята кървава диря и в Гърция, където избиват 65 хиляди от жителите на страната. По всички закони на войната тогава тази държава трябваше да изчезне, но Сталин я спаси.
70
5
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
След разпада на ЕС България се завръща към историческите си корени, так където беше 500 години, и където и е мястото. Неприемането в Шенген е ясен знак, че България не се счита и никога няма да се счита за интегрална част от ЕС.
69
3
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Фашистка България В България никога не е имало фашизъм другарю. Неуки сте.
68
0
 
2
 
! Отговори
в голяма грешка си преди 3 месеца
До смеехххх Нещо си объркал понятията. Не сърбите са република на Русията, а Русията е република на Сърбията. Сърбите използват за своите цели руснаците, тъй както преди 1989 година сърбите използваха западняците и дори американците!
67
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Анонимен 70 Мухахаха. Всеки трети сърбин "мрази евросъюза" но всеки втори си изкарва парите в него :))
66
2
 
0
 
! Отговори
Фашистка България преди 3 месеца
А какво стана с Фашистка България, съюзничката на Хитлер, на 9ти септември 1944г когато червената армия влезе във Фашистка България. Фашистките съюзниците на Фашистка България помогнаха ли и да я спасят от руската окупация?
65
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Шиле Ми вие нали ТОЧНО ТОВА направихте с цинизма наречен "Народен съд". В Батак и Перущица са избити между 2 и 5 хиляди души, вие избихте 30 хиляди.
64
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Всеки трети сърбин мрази ЕС и не иска страната му да се присъедини към съюза. Ако днес се проведе референдум в Сърбия за присъединяване на страната към ЕС, едва 40 на сто от гражданите биха гласували "за". Сърбите, които биха гласували "против" присъединяването на страната към ЕС, представляват 34 процента от анкетираните.
63
2
 
4
 
! Отговори
Бай Шиле преди 3 месеца
"До Бай Шиле Ти не знаеш какво е "робство" другарю. Турското "робство" е 10 пъти по-ЛЕКО от руското КРЕПОСТНИЧЕСТВО."И какво руско крепостничество е имало в България? Някой разруши ли ти църквата и забра ни ли ти езика, писменоста взе ли ти детето? Не казвам, че не е било диктатура по време на комунизма, но не може да ми го сравняваш с османското робство.
62
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Сърбия не е в ЕС, и не се ползва от предимствата на свободно движение на стоки без мита, програми и фондове от ЕС и пак е по-напред от членката на ЕС и НАТО България, и заплатите в Сърбия са по-високи от България, и страната е уредена, а не разграден двор като България.
61
2
 
0
 
! Отговори
Шиле преди 3 месеца
До Salim Ами дай тогава да ви третираме по същия начин + Баташкото и Старозагорско клане. Ама няма се оплаквате! Не сте роби, ако ви се отнемат всички права, нъл тъй. Хайде за 5-10 години да въведем към вас същия османски ред. Дори в съда не можете да се оплачете, щото тогава ще бъде така, думата дадена от турчин не се смята за достоверна. Някой българин трябва да свидетелства във ваша полза.
60
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
62 Ха,ха,ха всеки може да си напише каквото иска име.
59
1
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
56 Бомбардировките на НАТО над Сърбия спряха клането в Косово и предотвратиха бъдещ, още един геноцид, който щеше да извършат сърбите, освен този в Сребреница. Сръбските кланетата там бяха започнали...НАТО не е влизало в Сърбия да извършва геноцид, ако празната ти глава знае изобщо, какво е геноцид.
58
2
 
4
 
! Отговори
Бай Знаещ преди 3 месеца
До Бай Шиле Ти не знаеш какво е "робство" другарю. Турското "робство" е 10 пъти по-ЛЕКО от руското КРЕПОСТНИЧЕСТВО. Българите са живели в къщи на които е можел да завиди и валията. Българите са тъгували чак до Париж и Виена, нещо което в комунистическия рай ни беше ЗАБРАНЕНО. Българите са имали свои училища и църкви. Когато изпратените от руския цар войски влизат в българските градове и села остават в ПОТРЕС от това кого "спасяват". Толкова по-добре и имотно живеят българите в "робството"