Как улична котка стана космонавт и какъв принос имат към научните изследвания животните, пътували в Космоса, разказа за БТА доц. д-р Симеон Асеновски, заместник-директор на Института за космически изследвания и технологии на БАН, в деня, в който се навършват 61 години от уникален експеримент – изпращането на първата и единствена досега котка в космическото пространство.

В архивите на БТА е запазена информация за тази мисия от 18 октомври 1963 г., в която пише:

"Днес на опитната база в Сахара в горните слоеве на атмосферата е била изстреляна френската ракета "Вероника", на борда на която се е намирал контейнер с котка. Министерството на въоръжените сили съобщава в специално комюнике, че по време на целия полет уредите са предавали на земята данни за състоянието на животното. Контейнерът с животното е бил приземен с парашут".

Това е уникално събитие за космическите учени – изпращането на първата котка в космоса, опит, който не е бил повторен, коментира доц. Асеновски. Той разказа подробности за случая – малка черно-бяла парижка улична котка на име Фелисет е била изпратена на борда на френска ракета през октомври 1963 г. в суборбитална мисия, която достигна височина от 154 км. През 60-те години учените основно използват кучета и маймуни за тестове на опасностите в космическите условия и за да проверят дали човек би могъл да преживее пътуване отвъд земната атмосфера. Докато руснаците залагат на кучета, в САЩ предпочитат да експериментират с маймуни, обясни ученият.

Франция обаче поема по различен път. Служителите на френската космическа агенция Cerma събират 14 улични котки, за да изберат подходящ кандидат за космически астронавт. Учените умишлено не им дават имена, за да избегнат привързване, затова избраната котка била наречена C341. След успешното изстрелване на ракетата с „изследователката“ на 18 октомври 1963 г. и безпроблемното ѝ завръщане на Земята, френската преса настояла котката да получи име. Първоначално я нарекли Феликс, по известния анимационен герой, но когато разбрали, че е женска, името било коригирано на Фелисет.

Доц. Асеновски разказа и за първия успешен експеримент с изпращане на жив организъм в Космоса. Той е проведен на 20 февруари 1947 г. от Съединените щати, когато плодови мушици (Drosophila melanogaster) са изстреляни с ракета V-2, достигайки височина от около 109 км. Целта на експеримента била да се изследва ефектът от радиацията на високи надморски височини върху живи организми. Мушиците успешно са върнати на Земята с парашут.

Това е първият документално потвърден случай на изпращане на живи същества в Космоса, преди по-известните експерименти с бозайници като кучето Лайка, което през 1957 г. става първото животно, изпратено в орбита от Съветския съюз, отбеляза ученият.

По-късно са правени и други експерименти с насекоми, включително с пчели, но първият случай на изпращане на живи организми в Космоса са именно тези плодови мушици, обясни доц. Асеновски.

Общо 32 маймуни и 12 кучета са били изпратени в Космоса заедно с различни други животни като плодови мушици, мишки, котка, жаби, медузи, мравки, оси и дори хлебарки.

Първите кучета, които се връщат живи, са Белка и Стрелка, изстреляни на 19 август 1960 г. в рамките на съветската космическа програма. Известно време след кацането Стрелка ражда шест кученца, като едно от тях е подарено на президента на САЩ Джон Ф. Кенеди от съветския лидер Никита Хрушчов, допълни любопитните подробности той.

Първите животни, които обикалят Луната и се връщат на Земята, са две костенурки на борда на „Зонд 5“. На 15 септември 1968 г. костенурките са изстреляни заедно с растения, семена и бактерии, обикалят Луната и се завръщат на Земята след седем дни. Капсулата и нейните обитатели успешно преживяват повторното навлизане в атмосферата, разказа ученият.

Първите риби в космоса са били южноамерикански гупи, които прекарват 48 дни в орбита на борда на руския космически кораб Салют 5 през 1976 г. А през 1973 г. паяк от вида „кръстат паяк“ на име Арабела става първият, който изплита паяжина в космоса, отговаряйки на въпроса дали паяжини могат да се плетат в условия на нулева гравитация, обясни доцентът. Един от интересните експерименти е бил през 2007 г. – тогава руски учени отпразнуват забележителен успех, след като хлебарка на име Надежда става първото същество, което забременява в Космоса и ражда 33 хлебарки на борда на сателита „Фотон-М“, допълни той.

Доц. Асеновски разясни, че за космически изследвания са предпочитани различни животни, които предлагат уникални предимства за научните експерименти. Например плодови мушици се използват за генетични изследвания, тъй като имат кратък жизнен цикъл и бързо размножаване, което позволява наблюдение на множество поколения. Мишките често се използват за изучаване на физиологични и генетични реакции, тъй като техният геном е добре изследван и сходствата между тях и хората е високо. Кучета например са избрани заради тяхната способност да бъдат тренирани и емоционалното им обвързване с хората.

Маймуни и шимпанзета предоставят информация за по-сложни поведенчески и когнитивни реакции, тъй като имат висока степен на близост с човешката физиология и психология. Риби и жаби често се използват за изучаване на въздействието на радиацията и безтегловността, тъй като техните организми реагират по специфичен начин на промените в околната среда. Тези животни са избрани, защото предоставят важна информация за биологичните реакции и адаптации на организми при условия, които трудно могат да бъдат изследвани при хора, коментира ученият.

Той отбеляза, че през последните години са проведени няколко интересни експеримента с животни в Космоса. На 29 юни 2018 г. космическият кораб Dragon на SpaceX излетя от Флорида с 20 мишки на борда. Те пристигнаха на Международната космическа станция (МКС) на 2 юли 2018 г. Целта на експеримента е да се изследва как физиологията и сънят на животните реагират на стреса от космическите условия, посочи доц. Асеновски.

Той даде и друг пример. Китайският лунен модул Chang'e 4 носи 3-килограмов запечатан контейнер, съдържащ семена и яйца на насекоми, за да се проучи дали растенията и насекомите могат да растат и да съществуват в симбиоза. Експериментът включва шест различни организми: семена от памук, картофи, рапица, както и цъфтящо растение, мая и яйца на плодовите мушици. Ако яйцата се излюпят, ларвите ще произвеждат въглероден диоксид, докато покълналите растения ще отделят кислород чрез фотосинтеза. Растежът на организмите се следи с помощта на миниатюрна камера, описа друг интересен експеримент ученият. На 3 юни 2021 г. SpaceX CRS-22 пък изстреля „водни мечета“ и хавайски калмари на Международната космическа станция. Калмарите бяха изпратени в стадий на новородени, разказа още доц. Асеновски.

Той коментира, че пътешествията в Космоса с животни имат значителен принос към научните изследвания чрез тестове за оцеляване на живите същества в космически условия, изследване на радиационното въздействие, изучаване на ефектите на безтегловността, анализ на генетични промени, свързани с човешкото здраве, и изследване на развитието и поведението на животни в необичайни условия. Тези експерименти са от съществено значение за разширяване на нашите познания за условията в Космоса и подготовката за бъдещи човешки мисии, посочи ученият.
(Лора Метанова, Ирина Симеонова - БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase