Енергийната бедност е глобален проблем, който засяга не само отделни хора и семейства, но и цели общности, посочва експертът Лили Щамлер,  част от екипа на Климатека.

Най-общо енергийната бедност се разбира като набор от условия, при които „определени граждани или домакинства не са в състояние да отопляват или охлаждат жилищата си, или да си осигуряват енергия за други необходими услуги в домовете си на достъпна цена“. Това е „неспособността да се реализират основни способности като пряк или косвен резултат от недостиг на достъпни, надеждни и безопасни енергийни услуги и като се вземат предвид наличните разумни алтернативни средства за реализиране на тези способности”. В България феноменът, който изисква по-специално внимание, е така наречената „скрита“ енергийна бедност.

Повечето финансово уязвими домакинства не използват уредите си за отопление през по-голямата част от деня през зимата, а през лятото никога не охлаждат дома си, за да не получат непосилна за тях сметка за енергия или за да не изгорят голямо количество дърва за огрев, въглища или пелети. По този начин те не оставят сметките си за енергия неплатени, не задлъжняват към доставчиците на дърва или пелети, но всъщност температурата в жилищата им съвсем не е подходяща за приемливо качество на живот и това се отразява както на здравето на гражданите, така и на тяхното психическо състояние и на социалната им активност.

Както и други европейски държави, така и България все още няма официална дефиниция за енергийна бедност.

По-точно, дефиницията вече е изготвена и предстои да бъде гласувана на правителствено ниво, за да може да влезе в сила, напомня експертът. Според нея необходимостта от този инструмент за определяне на енергийно бедните в страната е безспорна, а ползата от прилагането му ще е от ключово значение за справяне с проблема. Целта на дефиницията е да обхване всички граждани и домакинства, които по един или друг начин страдат поради недостиг на достъпни, надеждни и безопасни енергийни услуги, за да могат тези хора да получат необходимата подкрепа. Неизбежно обаче отделни граждани, както и цели общности, са в риск да останат извън тази дефиниция и съответно да не им бъде оказана помощ. Това са най-често социално слаби лица или маргинализирани групи, които няма как документално да обосноват ситуацията си на енергийна бедност поради най-различни причини, например защото:

•             живеят в незаконни жилища или в сгради, на които не са собственици;

•             нормативно разходите им са недопустимо високи, поради остарели и неефективни електрически уреди;

•             домовете им не могат да бъдат адекватно отоплявани/ охлаждани поради липса на изолация, лошо състояние на дограмата и т.н.

Феноменът енергийна бедност е многостранен и е обвързан с различни други аспекти на бедността – като ограничен достъп до чиста вода, замърсяване на атмосферния въздух, липса на енергийна инфраструктура, ограничени възможности за транспорт, за образование, затова справянето с енергийната бедност е възможно само, ако се вземат под внимание местните социални и икономически характеристики, както и регионалните особеностите на околната среда.

Нужни са дългосрочни мерки за преодоляване на енергийната бедност

Особен случай на „скрита“ енергийна бедност са някои граждани с ниски доходи, които живеят в централните квартали на София. Най-често това са наследници на семейни жилища в сгради от началото на миналия век, които нямат финансова възможност да се погрижат за осъвременяване на енергийната ефективност на дома си. Те са собственици на имоти с висока пазарна стойност, често пъти дори паметници на културата, но поради семейни обстоятелства или други причини не са в състояние да се възползват от продажбата/замяната на жилището си с по-малко или енергийно по-ефективно. В много от случаите това са възрастни хора или самотни майки, които се оказват задлъжнели с непосилно високи сметки и дадени на съд от дружествата за топлофикация, с които е почти невъзможно да се прекратят договорните отношения от единични клиенти.

Енергийните поддръжници, които правят посещения по домовете, могат да извършат опростен енергиен одит и да оценят конкретната ситуация, да препоръчат достъпни и лесни за прилагане мерки за подобряване на енергийната ефективност на жилището и повишаване на температурния комфорт.

Проучванията сочат, че поради възрастта на сградния фонд и липсата на поддръжка наличните жилища в България са в много тежко състояние, особено тези в отдалечените райони на страната. Според експертите, около 9% от жилищните сгради в България трябва да бъдат съборени, а други 70% подлежат на основен ремонт, включително и на енергийно обновяване.

При това положение не е изненадващо, че в много случаи енергийната бедност може да бъде до голяма степен намалена, ако се извърши енергийно обновяване на жилището или пък на собствениците се осигури достъп до ВЕИ. Но такива решения изискват влагането на средства, с които гражданите невинаги разполагат. В други страни, където проблемите с енергийната бедност са сходни, например Хърватия или Гърция, енергийно бедните домакинства имат възможност да се присъединят към енергийни общности или кооперативи и така могат да споделят предварителните разходи по обновяването на сградата или инсталирането на ВЕИ, или да кандидатстват заедно за банков кредит, а също и да се възползват от кампания за колективно финансиране. В България вече съществуват няколко организации, които по своята дейност приличат на енергийни общности, но тъй като в средата на октомври т.г. беше приет закон за енергийните кооперативи, те са регистрирани по друг начин, което усложнява процедурата по приемане на нови членове, допълва експертът, цитиран от pariteni.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase