Емигрантска история: България е моята любов, Америка - моята съдба

И на двете места никога не си цял, вече не си напълно българин, но не си и американец
23 юли 2024 07:03, Елка Василева
248
Емигрантска история: България е моята любов, Америка - моята съдба
Снимка: архив, БГНЕС

Най-голямото предизвикателство пред един имигрант е, че той започва да гради живота си от нулата, казва българката Джени Хокънбърг, която преуспява като адвокат в Ню Йорк.

Куфар, препълнен догоре с мечти и надежди, и еднопосочен билет за "свободния свят". Такава е историята на мнозина, емигрирали в чужбина в годините след 1989 г. с желанието да намерят по-добър живот. Дойче веле ни запознава с историята на Джени Хокенбърг и нейната изпълнена американска мечта.

От панелките на София до небостъргачите в Ню Йорк

Евгения, а днес Джени, е родена в София няколко години преди падането на комунистическия режим.  "Да растеш в България в края на 90-те и началото на 2000-те години не беше лесно. Парите бяха малко, а понякога и липсваха. Има много неща, които се опитах да забравя, защото да си спомням за тях е болезнено", споделя Джени пред ДВ. Спомня си как дълго време баща ѝ е ходил на работа през зимата с пробити ботуши, защото заделял всеки лев за подготвителните курсове на дъщеря си. "Имах и все още имам, слава Богу, чудесно семейство, което ме обича и ме подкрепяше безрезервно, докато се опитвах да се издигна чрез образование", разказва Хокенбърг.   

Няколко години по-късно и на хиляди километри разстояние Джени днес успешно гради кариерата си в Ню Йорк. Тя е корпоративен адвокат и партньор в мултинационална адвокатска кантора - една от петте най-престижни кантори със седалище в Лондон. В работата си Джени се фокусира върху сделките по сливания и придобивания. Тя казва, че професията е изключително доминирана от мъже: "Това е доста труден начин на живот. Денонощно си на разположение. Трудно е, защото смятам, че има и нещо като "мъжки клуб", в който е трудно да се впишеш, когато си жена".

Успехи отвъд границата на собственото въображение

Според Джени именно икономическите трудности и политическата нестабилност в България през 90-те години на миналия век са принудили много от нейните съученици да емигрират в Северна Америка в търсене на по-добри възможности за живот и работа. "Беше изключително тъжно, защото имаше толкова много талантливи млади хора, които усещаха, че просто трябва да си тръгнат", казва със съжаление тя.

"България е моята любов, моята родина. Америка - мисля, че винаги е била моята съдба", заявява категорично Джени. Тя още от дете мечтае да замине за Съединените щати. За нея те са страната на невероятните възможности, където, ако човек е достатъчно талантлив и работи усърдно, може да постигне успехи отвъд границите на собственото си въображение. "Не ме разбирайте погрешно, тук няма червен килим. Но има път. Труден, но истински път към социална мобилност и успех", обяснява адвокатката.  

"Винаги има част от теб, която липсва"

След като завършва средното си образование в България, Джени заминава да учи в Дартмутския колеж - един от осемте университета в "Бръшляновата лига", които са широко известни с отличното си академично ниво, социален престиж и именно заради това високи критерии за прием. Хокенбърг споделя, че в колежа още не е имала ясна представа за това с какво иска да се занимава професионално. За нейно огромно щастие е приета в Станфордското юридическо училище с щедра финансова помощ. "В семейството ми няма адвокати, никога не съм правила такива планове. Но животът се развива по мистериозен начин", казва българката.

За Джени животът ѝ в Америка досега е бил комбинация от различни емоции - от абсолютен екстаз при първото ѝ стъпване в колежа до носталгия по родителите и брат ѝ, които и днес са в България. Според нея най-голямото предизвикателство пред един имигрант е, че той започва да гради живота си от нулата: "Намираш се на място, където нямаш връзки, от които да се възползваш. Изоставаш от своите връстници от самото начало и трябва да работиш много по-усилено, за да се изравниш с тях".

Прекарала едната половина от живота си в България, а другата в Съединените щати, Джени споделя, че често се чувства бездомна, независимо от това в коя държава се намира: "И на двете места никога не си цял. Винаги има част от теб, която липсва, която е на един океан разстояние. Защото вече не си напълно българин, но не си и американец".

"Българската мечта": Измислица или реалност?

Според Джени България е претърпяла значителни промени през последните 20 години, особено след приемането на страната в Европейския съюз през 2007 г. "Днес има чудесни възможности, каквито в моите тийнейджърски и студентски години нямаше", казва адвокатката. Тя смята, че днес много българи не заминават за Щатите, а предпочитат да останат в Европа, често работейки за чуждестранни компании от България.

Джени е абсолютно убедена в това, че "българската мечта" съществува и че българите могат да спечелят много от новите технологии и изкуствения интелект. "Казват и според мен е вярно, че математиката диша във въздуха в София. Ние сме в уникална позиция да се възползваме от задаващата се революция на изкуствения интелект, имайки предвид колко талантливи са българите", заявява оптимистично Хокенбърг.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


248
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
31
6
 
19
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Таксата в Станфорд е 120 000 долара на година. Не разбрах кой я е платил ?
30
4
 
11
 
! Отговори
Сър Пичук преди 1 месец
Пуснете сега някой мигрант от русия де,а забравих даже родните копейки бягат на запад а не към блатная
29
4
 
15
 
! Отговори
още нещо преди 1 месец
Не е лесно да научиш език да имаш юридическа професия която се упражнява само чрез слово ииска много добри познания.Момичето е изключително кадърно и няма шанс сред червените ДС мутромилионери в България .Америка е наистина свободна страна която не прилага дисклриминациа и дава шанс на всимки които искат да се трудят а не посткомунистическо мутренско блато.
28
11
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Българите в САЩ - и успели, и общи работници са скъсвани от работа, цял живот бъхтат да изплатят едно жилище и това им е максимума.
27
6
 
15
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
В Тикволандия си е най-добре, може да си пиеш на улицата и в парка. Като те спре катаджията му даваш 50 лв и всичко си е ОК. Чалга и про стотия навсвякъде. Също и мръ сотия.
26
7
 
8
 
! Отговори
до 26 преди 1 месец
Нито някой ще ти даде пари, нито ще те допуснат да стъпиш в Америка, руски от ПА дък !
25
6
 
13
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Голямото състезание. На 50 мъжете си боядисват косата да изглеждат по-млади. Трудовите договори са робски. Практически няма отърване. Стандарта ги принуждава да теглят кредити, за да поддържат имиджа.
24
3
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Някой знае ли каква е разликата между ЕМИГРАНТ и ИМИГРАНТ ?
23
10
 
8
 
! Отговори
Един там преди 1 месец
Пари да ми дават не бих живял в лудницата наречена Америка..
22
5
 
1
 
! Отговори
До 22 преди 1 месец
Гледаме от вас.
21
8
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Докъде стигнахме - ***, дошъл от село с външен нуж ник в панелката в Люлин, да се подиграва на Ню Йорк....
20
8
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Поредната глупава и сълзива безсмислена история на ДВ
19
7
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Е па на тези абсолютно празни приказки им се вика "дрън дрън ерина"
18
2
 
12
 
! Отговори
до 17 преди 1 месец
Студентските бригади са други - там работят главни като сервитьорки у хамали, нискоквалифициран труд.
17
7
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Пра сетата си харесват ко чината - Тиквата и Сви нята. Те нямат мечти.
16
9
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Подмамват ги с младежки бригади. Като видят пари и голяма страна и забравят всичко. Мислят, че са пъпа на света. Придобивания и сливания - толкова скучна работа!
15
7
 
7
 
! Отговори
До 14 преди 1 месец
Да мрънкаме и при нас има депресиране,но някак си очакванията бяха там да е много по-добре...вкл. моите....а наблюденията ми показват неочаквано и нелогично друго нещо..та това ми е малко странно
14
5
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Къв Ню Йорк,не. Друго си е у Мацка.
13
3
 
8
 
! Отговори
До СТАЛИН СЕ ЗАВРЪЩА преди 1 месец
Щуротии пишеш. Ако наистина работи това, което е описано в статията, няма как да остане без пенсия. Да напусне САЩ, ако туксе е възцарил сталинизъм? Ти настина ли вярваш, че някой би постъпил така? Чакай си да закса Америка, ако нямаш друго занимание. Има известна вероятност там да стане напечено за биобаласта, ако не намерят друг начин да се справят със свръхраждаемостта в гетата. Засега там хрантутниците на соц.помощи са около 40 милиона. Но някой анкъл Тръмп ще намери начин да се справи
12
12
 
9
 
! Отговори
Анонимен преди 1 месец
Копейки, направо пишете че у раша си е по добре.

Спонсорирани публикации