Уляна плаче, докато ковчегът на брат й се спука в земята. 37-годишната актриса присъства на погребението на Ваня, руски войник, убит на фронта в Украйна.

"Казаха, че е умрял като герой", споделя Уляна за 23-годишният Ваня. "Помислих си: "Какво означава, като герой?" Абсурдно е. Не искам мъртъв герой за брат."

Но баща й Борис, макар и също покрусен от мъка, се гордее, че синът му Ваня е загинал в битки за родината.

Неговото мнение е, че конфликтът е битка срещу "правителство, което проповядва фашизъм". Това твърдение повтаря думите на руския президент Владимир Путин, който казва, че помага за денацификацията на Украйна и че нейното правителство е извършило геноцид - твърдение, за което няма доказателства.

"Преди да се случи това с Ваня, не сме обсъждали войната", казва Уляна, описвайки отношенията си с баща си. "Но след смъртта му имахме ужасни караници за това."

В нов филм за BBC Storyville баща и дъщеря обсъждат войната - разговор, който се разиграва в много семейства в Русия днес.

Трудно е да се получи точна картина как точно се чувстват хората в страната относно инвазията на Русия в Украйна, като се има предвид законодателството, което забранява всякакви коментари, смятани за дискредитиращи военните, или които наричат ​​военните действия като война, а не като "специална военна операция".

Но проучване, публикувано през ноември 2022 г. от независима руска изследователска група, показва, че това разделя поколенията - 75% от респондентите на възраст 40 и повече години заявяват, че подкрепят войната, в сравнение с 62% от тези на възраст 18-24 години.

Руската режисьорка Анастасия Попова казва, че това съвпада със собственото й възприятие, докато е пътувала из страната, за да заснеме документалния филм.

"Наблюдавах много различни разриви между семействата. Техните деца бяха предимно против войната, а родителите им – поколението, възпитано по време на Съветския съюз, което гледаше държавната телевизия ден и нощ,  подкрепяха войната. Имам същият разрив в семейството ми", добавя тя, казвайки, че баща й подкрепя военните действия.

Да разчиташ на държавната телевизия за новини означава да поглъщаш официалния разказ на руското правителство ден след ден. Уляна и други от нейната възрастова група е по-вероятно да получават новините си от други източници, като YouTube и социални медии.

"Съжалявам" не може да се доближи до изразяване на скръбта, която изпитвам вътрешно", признава Уляна.По думите й войната е променила хората. "Гледам хората в метрото в Москва. Те четат новините, след това поглеждат настрани. Те са спрели да се гледат в очите."

Попова подчертава, че извън големите градове подкрепата за войната е по-голяма, независимо от демографията. Тя казва, че това е станало ясно, докато снимала погребението на Ваня в родното им село Архангелское, на 97 километра извън Москва.

"Когато гледах тези хора, ми хрумна, че те наистина вярваха на думите, които казваха", казва на свой ред Уляна, "Те вярваха, че Ваня е загинал като герой, истински патриот, който защитава родината си. Знам, че нещо не е наред. Кого трябва да спасяваме там? За какво умират нашите момчета? Никога през живота си не съм си представяла, че брат ми ще бъде донесен при мен в цинков ковчег."

Ваня беше най-малкият от четирима братя и сестри и единствен син.

"Той беше златно момче", казва Уляна.

"Имаше широко възпитание“, обяснява Борис. "Училище по изкуства, музикално училище, спорт… Вложих всичко, за което мечтаех в него."

След като напуска дома си, Ваня се присъединява към литературен институт в Москва, за да учи творческо писане и също така участва в експериментални продукции, включително в Болшой театър. Борис казва, че това разбило сърцето на Ваня, който се влюбила в момиче, което не искало да се жени.

"Това е театралният свят. Със свои възгледи за живота. Собствени етични и морални критерии. На мястото на семейните ценности те имат отворени отношения между мъжете и жените", казва Борис.

Уляна казва, че Ваня е изглеждала изключително щастлив в театъра, но баща му предполага, че това е провокирало някаква криза у сина му.

"Той не беше доволен от тяхната представа за света, че те винаги са негативно настроени към Русия; че руснаците не са никой за тях, че техните предци, цялата история на Русия е пълна с глупости. Той разбира, че не е такъв. Какво трябва да направи?"

И така, казва Борис, двамата с Ваня се разбрали той да отиде в армията.

"За живот в творческите изкуства... имате нужда от житейски опит", казва Борис. "Къде можете да го намерите? Решихме, че той трябва да следва стъпките на великите писатели. Това е армията."

Ваня влиза в армията като по сценарий, а след това, искайки по-интересни предизвикателства, подписва военен договор. Той беше морски пехотинец, базиран в град Севастопол в окупирания от Русия Крим, когато Русия започна голямото си нападение срещу градове в Украйна през февруари миналата година. Казаха му да се обади на семейството си, за да се сбогуват, преди да бъде изпратен в украинския пристанищен град Мариупол.

"Разговаряхме дълго, повече от час", казва Уляна. "Имаше сълзи в очите. Казах: "Ваня, покажи какво имаш там". Показа ми автомат. Както ми показваше играчки като дете."

Борис показва клип от видеообръщението на Ваня към него. "Нашата кауза е справедлива", казва Ваня в нето. "Здравейте на всички. Ще пиша като стигна. Прегръдки и целувки."

"Това бяха последните му думи", казва Борис.

Въпреки огромните рискове, двама руски режисьори заснеха ефекта от нахлуването в Украйна в тяхната страна. Хиляди са избягали от там. Тези, които останаха, трябваше да направят избор - да се противопоставят на войната, да я подкрепят или да мълчат.

Ваня беше убит близо до стоманодобивния завод Азовстал в Мариупол на 15 март.

Смъртта му насочва вниманието към различните възгледи на Уляна и Борис за войната.

Борис казва на Уляна, че тя е твърде малка, за да си спомня какво той нарича "братството" на републиките на Съветския съюз. Той твърди, че нейното падане е "счупило психиката на много поколения напред, набивайки им в главите, че руснаците са техен враг".

Неговият език напомня на президента Путин, който нарече падането на съветската империя "най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век". Украйна обяви независимост малко преди Съветският съюз да се разпадне през 1991 г. Руският президент също така обвинява за войната НАТО и Запада, който според него се опитва да отслаби и в крайна сметка да унищожи Русия. Борис също следва този разказ.

"В днешния контекст "Не на войната" означава само едно нещо", казва Борис на Уляна. "Това означава "Смърт на руснаците". Това е борба за руския свят, за руската душа, за нашата култура."

Очевидно това не е мнението на Уляна, въпреки че от време на време тя се колебае.

Попова улавя момент, когато Уляна е на почивка в Грузия – една от малкото страни, които руснаците все още могат да посетят заради санкциите. Там тя и приятелите й обсъждат войната на вечеря. Уляна започва да поставя под въпрос фактите.

"Искам да вярвам, че брат ми не е умрял напразно. Искаш да оправдаеш загубата. Толкова е болезнено. Трябва да се хванеш за нещо", обяснява Уляна.

В семейната къща е издигната малка светиня в памет на Ваня. Включва пръст, събрана от Мариупол, където той умира. Понякога баща и дъщеря застават пред него заедно.

Уляна казва, че въпреки всичките им различия, тя иска да поддържа връзка с баща си.

"Не мога да отида на война срещу собствения си баща. Не мога да кажа "Мразя те, защото не сме съгласни". Всичко, което мога да кажа, е "Татко, не съм съгласна. Това е всичко, което мога да кажа."
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase