Когато командирът на руските военизирани формирования Евгений Пригожин изпрати своите наемници от Вагнер да атакуват Москва миналата година в краткотраен бунт, президентът Владимир Путин изглеждаше слаб и уязвим.

Но само една година след най-сериозното предизвикателство срещу властта му за почти четвърт век , лидерът на Кремъл сега изглежда по-сигурен от всякога.

Пригожин беше убит в самолетна катастрофа два месеца след бунта, при който неговите бойци от Вагнер превзеха щаба на руската армия в южния град Ростов на Дон, свалиха военни самолети и изминаха половината път до столицата, преди Беларус да посредничи, за да бъде прекратено въстанието.

И впоследствие нараненият Путин въведе ново правило: на никого никога повече няма да бъде позволено същото ниво на автономия.

"До издигането на Пригожин не сме имали случаи, в които командирът на силна военна част можеше да разполага едновременно с финансови, политически и медийни ресурси", казва Николай Петров, сътрудник в мозъчния тръст Chatham House за международни отношения, описвайки уникалната позиция, която босът на наемниците е придобил преди бунта си.

Путин позволи на Пригожин да притежава всички тези лостове, не само поради близките им лични отношения, но и защото сухопътната офанзива на Русия в Украйна губеше инерция и той се нуждаеше от работната сила на Вагнер.

Това беше скъпа грешка и тази, която накара Путин оттогава да даде приоритет на контрола и лоялността при разпределяне на ресурсите, обяснява Петров.

Не само, че "никой вече не е нелоялен към Путин", но 71-годишният мъж търси "директен и постоянен контрол върху повечето важни играчи", допълва той.

През последните седмици президентът нареди радикални промени във военното ведомство на страната - по ирония на съдбата, едно от исканията на Пригожин преди бунта.

Министърът на отбраната Сергей Шойгу беше отстранен и няколко високопоставени военни бяха арестувани по обвинения в корупция.

Путин назначи технократа-икономист Андрей Белоусов за свой нов началник на отбраната, а не военен силен човек - отново избягвайки "всеки влиятелен лидер", който би могъл да прокара интересите на армията на самия връх, според Петров.

Преместването бележи обрат отпреди година, когато Путин подкрепи своите началници на отбраната пред лицето на обвиненията на Пригожин в ширеща се корупция, стратегическа неспособност и че са провалили инвазията в Украйна.

Основната разлика беше, че Путин беше наредил разтърсването поради необходимост, а не поради политически натиск.

"Фактът, че той е в състояние да предприеме тези стъпки и да предизвика интересите и поминъка на висши военни фигури, е по-скоро знак за неговата сила, отколкото за неговата слабост", казва Найджъл Гулд-Дейвис, старши сътрудник за Русия и Евразия в Международния институт за Стратегически изследвания.

"Доминация"

Путин демонстрира силата си и със съкрушителна победа от 87% на президентските избори през март, лишени от каквато и да е истинска опозиция и критикувани от международни наблюдатели.

Гласуването показа, че Путин може да "измисли всичко, което пожелае, и да принуди населението да го приеме", казва Гулд-Дейвис.

"Това е израз на неговото господство и сила, че той може да се измъкне с този, а не с официалния, публикуван резултат по какъвто и да е начин, отразяващ реална подкрепа."

Огромното заявено мнозинство от Путин също е умишлено, казва Петров.

Резултатът беше "символичен": преувеличената разлика в победата не беше, защото Путин "обича да получава възможно най-много гласове", а по-скоро трябваше да покаже, че популярността му е "много по-висока, отколкото преди войната", обяснява Петров пред AFP.

Единственият истински политически съперник на Путин, Алексей Навални, почина в арктическа затворническа колония през февруари, докато излежаваше 19-годишна присъда, което допълнително затвърди властта му.

"Взети заедно с други репресивни мерки и примерни присъди затвор, които са били наложени на други хора, той е сплашил и уплашил голяма част от населението сега", казва Гулд-Дейвис.

Това не означава, че подкрепата за Кремъл е дълбока, предупреди той.

По време на бунта на 23-24 юни 2023 г. бившият президент Дмитрий Медведев предупреди руският ядрен арсенал да не попадне в ръцете на "бандити", а други регионални служители излязоха с хладни изявления, призоваващи за спокойствие.

Но нямаше широко разпространено неподчинение или публично изливане на подкрепа за Путин.

Снимки от южния град Ростов на Дон показаха жители да се усмихват, да се радват и да си правят селфита с Пригожин и хората му от Вагнер насред бунта.

Отговорът както на народа, така и на елита на въстанието показа, че няма автентичен ентусиазъм към Путин или войната, каза Гулд-Дейвис. "Повечето хора просто искат да си държат главата надолу и войната и режимът да не ги докосват."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase