Правителствените ръководители на 26-те държави-членки на НАТО, партньори и други представители на водещи международни институции се срещат в Букурещ от днес до 4 април 2008 г., за да обсъдят разширяването на алианса и операциите му в Афганистан и Косово.

Тридневната среща на високо равнище е най-голямата в историята на НАТО. В нея ще вземат участие почти 3000 делегати, включително близо 60 държавни и правителствени ръководители, министри на външните работи и отбраната.

Програмата на форума предвижда срещи в различен формат – Северноатлантическия съвет, Евроатлантическия съвет за партньорство, Съвета НАТО-Русия, НАТО – Украйна.

Срещата ще започне с работна вечеря на ръководителите на държавите и правителствата от НАТО, председателствана от Генералния секретар на алианса Яп де Хоп Схефер.

На нея ще се обсъждат операциите на НАТО, разширяването и развитието на партньорствата. Дискусиите ще продължат утре/ 3 април/ с работна среща на Северноатлантическия съвет.

На нея ще се обсъждат разширяването към Западните Балкани. Предвидена е и среща на Северноатлантическия съвет с новопоканените държави. Разширяването на НАТО ще е една от водещите теми на срещата в Букурещ.

Ще се обсъжда членството на страните-кандидатки, които изпълняват стандартите на НАТО и допринасят за евроатлантическата безопасност, както е записано в Плана за действие.

В момента Албания, Хърватия и Македония са част от Плана за действие. Освен това, Грузия и Украйна водят засилен диалог с Алианса за получаване на покана за членство в НАТО.

За 3-ти април е предвиден работен обяд на Евроатлантическия съвет за партньорство, след което ще започне среща на държавните и правителствени ръководители на държавите-членки на НАТО, посветена на Афганистан.

Предвижда се в срещата да участват президентът на Афганистан Хамид Карзай, генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, лидери на международни институции, Европейския съюз и Световната банка.

Срещата на върха на НАТО ще завърши на 4 април с разговори в комисията НАТО-Украйна и НАТО-Русия, в която ще участва и руският президент Владимир Путин.

По време на срещата на върха на НАТО в Букурещ ще има среща и на младите лидери на НАТО. Над 120 студенти и млади професионалисти от държавите-членки и от партньорските страни ще обсъждат въпроси на сигурността, ще участват в различни дебати за водещата рола на НАТО в 21 век.

Срещата на върха на НАТО в Букурещ, която започва днес, ще премине при безпрецедентни мерки за сигурност, предприети както от правоохранителните органи на страната – домакин Румъния, така и от служители на спецслужбите на държавите-участнички.

В охраната на форума ще участват 35 000 души. Работата им се координира от национално командване по обезпечаване на сигурността на срещата. По време на форума в сградата на румънския парламент и около нея е въведен специален пропускателен режим, който предвижда преминаването на тройна проверка.

Тя се прави не само от представители на румънските правоохранителни органи и спецслужбите, но и от служители на аналогичните служби на НАТО.

Там, откъдето ще минат официалните кортежи, на покривите на много сгради и на други места ще има снайперисти. Антитерористичните подразделения ще бъдат и в 14-те хотела, в които ще бъдат настанени висопоставените гости и официалните делегации.

Работещите в компаниите и учрежденията, намиращи се близо до сградата на парламента, са в отпуск, докато се провежда срещата на НАТО. Учениците от близките училища са в миниваканция.

На живеещите там, където ще преминават маршрутите на официалните делегации, не се препоръчва да оставят колите си близо до домовете си, да излизат на балконите или да проявяват каквито и са “знаци на приветствие”.

Въпреки, че е поканена да присъства на форума, руската страна не пропусна още веднъж да подчертае позицията си. Кремъл се отнася негативно към плановете за присъединяване на Грузия, Украйна и балкански страни към НАТО и ще бъде принудена да реагира на подобни инициативи, заяви директорът на департамента по общоевропейското сътрудничество в руското външно министерство Сергей Рябков.

„Убедени сме, че в този си вид, в който сега функционира, НАТО е преди всичко военен Алианс. За военния Алианс присъединяването на нови членове е автоматично нарастване на потенциала и на територията, която ще се овладява от този блок“, заяви Рябков в интервюто си за “Гласът на Русия”.

Дипломатът посочва, че “се намираме в ситуация, в която става дума за по-нататъшното придвижване на много сериозна, мощна и съвременна военна машина все по-напред и по-напред, все по-близо към районите, които ние по много причини просто не можем да не отнасяме към сферата на собствените ни сериозни интереси”.

“Принудени сме да реагираме рязко, прямо. Което и става”, подчерта той.

Междувременно македонският премиер Груевски каза, че очаква от срещата покана за Македония за членство в Алианса.

"Макар че до този момент нямаме положителен сигнал от нашия южен съсед Гърция, заминаваме с вяра и надежда, че правдата ще възтържествува, че Република Македония ще получи покана за НАТО", заяви Груевски.

Отговорът на външния министър на Гърция Дора Бакояни не се забави. Тя заяви в Атина, че позицията на Гърция е добре известна и допълни, че гръцкото правителство „започва този труден процес с всички политически сили на своя страна, с еднакви цели и еднакви условия”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase