Кипърската криза рязко промени общия тон на отношенията между Русия и ЕС. Налага се усещането, че рекордната делегация от еврокомисари, посетила миналата седмица Москва, е имала за цел пак да подхване разговора, несполучливо започнат от финансовия министър на Кипър - на тема помощ и спасение. Но този път не ставаше дума да бъде спасен един малък остров, а цялата еврозона, пише електронният вестник "Утро".

Ако си припомним руско-европейските лидерски срещи от последните години, трудно ще е да противоречим на бившия френски премиер Франсоа Фийон, нарекъл руско-европейското партньорство "изчерпано" и "хаотично". Последното посещение на делегати от Еврокомисията в Москва обаче преобрази изцяло досегашния диалог.

По време на двудневните преговори европейците не ни отправиха нито един от обичайните вече упреци към Русия, нямаше и сянка от нравоучения. Дори традиционният рефрен, че Русия не изпълнява ангажиментите си в Световната търговска организация, звучеше някак тихо и кротко. Затова пък шефът на ЕК Жозе Барозу извади позабравената вече теза за Европа от Атлантика до Тихия океан и категорично включи в нея цяла Русия. Досущ като Фийон, предложил да се преразгледа концепцията за "голяма Европа", тъй щото Русия да получи привилегировано място в нея.

Барозу заяви: "Всички имаме интерес да бъде създадено единно пространство за движение на стоки и хора от Лисабон до Владивосток". С което изпрати "между редовете" сигнал, че ЕС е готов да пристъпи между другото и към решаване на наболелия визов проблем. Председателят на ЕК заяви също, че "е необходимо да градим обща цивилизация с общи ценности"; не забрави да спомене и ред класици на руската литература и изкуството, дали безспорен принос за развитието на тези ценности.

Колкото до Кипър, европейското ръководство имаше вид, че поднася извинения заради немарливите държавни глави от членките на ЕС, които уж цяла нощ се разправяли как да спасят острова и чак призори сколасали да изготвят едно доста съмнително решение, без да се консултират с Москва. Излиза, че преди "нощната седянка" на Еврогрупата изобщо не е имало никакъв "план А" и той се е появил спонтанно. Въпросната теза на председателя на ЕК естествено прозвуча твърде неубедително, но бе сигнал, че Барозу не одобрява решението на страните членки.

Защо всъщност Брюксел тъй рязко смени тона в диалога с Москва? Ами защото Европа днес повече от всякога изпитва нужда от подкрепата и помощта на своя голям и богат източен съсед.

Сложена вече кажи-речи под контрол, дълговата криза в еврозоната пламна с нова сила. Ситуацията се разви горе-долу по следния начин: спасяваха Гърция - реструктурираха дълговете й - с което пратиха на дъното Кипър. Сега пък решиха да включат в спасителната акция частните вложители и подрониха доверието едва ли не в цялата банкова система на Евросъюза. А Русия поддържа специални, "доверителни" отношения с Кипър - въз основа на инвестиции за много милиарди. И валутните й резерви включват голям дял евро. От кого другиго да търсиш съдействие в създалата се ситуация?

Дойде редът на Русия да учи на ум и разум и да поучава Европа. Владимир Путин нарече предложението на ЕС за конфискационен данък върху кипърските влогове "непрофесионално" и опасно. А Дмитрий Медведев спомена в тази връзка за "слон в магазин за порцелан" и отбеляза, че в случая с Кипър Евросъюзът е направил всички възможни грешки. Наистина, след предложението за конфискационния данък, направено от името на Еврогрупата, макар да бе погребано от кипърския парламент, инвеститорите ще се втурнат презглава да бягат от Кипър (веднага щом отворят тамошните банки). Което може да срути финансовата система, а покрай това и цялата икономика на острова.

При общ обем на кипърския БВП от 18 милиарда долара стойността на депозитите в местните банки е към 70 милиарда долара, а годишните транзакции, извършвани на острова, достигат стотици милиарди. И нещата не опират само до тоя нищо и никакъв Кипър. Вълната продължи напред - испанците също се завтекоха да теглят пари от банковите си сметки. Те с право се опасяват, че скоро ЕС ще предпише и на тяхната страна същото "конфискационно лечение". Еврогрупата посегна на една светиня – неприкосновените частни влогове, и подкопа доверието към цялата банкова система в ЕС. Ето как може да разсъждават инвеститорите занапред: щом Евросъюзът е наднационална организация, значи стига Брюксел "да се заинати" и всеки искан данък ще бъде въведен в която и да било страна от общността. Значи е по-добре изобщо да си нямаш работа с нея.

Впрочем този път именно Брюксел гледа някак да потули нещата и точно това целяха усилията на еврокомисарите в Москва. Те обаче не бяха много убедителни. Най-малкото не получиха от Русия никакви обещания, че ще подпомогне еврозоната и по-специално Кипър. Подчертано бе, че спасителният план трябва първо да бъде съгласуван между Еврогрупата и Никозия. И като цяло, що се отнася до еврокризата, посланието от Москва бе недвусмислено: оправяйте се сами.

В този крайно подходящ момент - едновременно с еврокомисарите, в Москва пристигна новият председател на КНР Си Цзинпин. И ето че преговорите с него минаха от хубаво по-хубаво, в духа на едновремешния лозунг "Руснак и китаец - братя навеки!". Това само по себе си бе вече послание към Европа: Русия има и далеч не тъй проблемни партньори. По време на пресконференция с еврокомисарите впрочем руският премиер все пак остави на ЕС някакъв шанс - обяви се за сближаване с Европа, защото Русия не виждала като подходяща замяна "тихоокеанската цивилизация".

Независимо как ще се развие кипърската криза, вече е ясно, че Русия - дори въпреки моментните загуби (временно блокирани сметки на острова, евентуална загуба на част от влоговете, спад в стойността на акциите на руски банки), в дългосрочен план ще спечели, и то много. Първо, в Европа се стабилизира уважението към страната ни - в днешната криза ЕС си даде сметка, че има нужда от подкрепата на Русия, затова Брюксел вече се държи с Москва далеч по-деликатно, отколкото преди десетина години.

Второ, в крайна сметка руското влияние върху Кипър може да стане още по-силно - особено ако го изключат от еврозоната (нещо твърде вероятно). Островът изглежда ще изгуби значението си на офшорна зона, но ще остане проводник на руските интереси в ЕС.

Накрая, кризата на доверие към банковата система на Евросъюза все повече се засилва - в този контекст Русия има шанс да привлече част от тамошните финансови операции на свой терен. Тогава международният финансов център, изграждан в Москва, ще получи доста солиден "стартов капитал".

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase