Какво е да си българин в Македония

1.5. "ТЕЖНЕНИЕ" ЗА ОБЕДИНЕНИЕ С "ДЪРЖАВАТА МАЙКА"Въпреки че всички исторически извори противоречат на фантазираната славянизация на тюркобългарите, изследователите издигнаха и абсурдната хипотеза, че -, славяните от Византия винаги "тежнеели" да се обединят , с "държавата майка", т.е. с българската държава. Благодарение на този мираж-тежнението на славяните от Тракия и Македония, България постепенно "мирно" обединила "българските славяни". Да имаше поне едно пряко или косвено свидетелство в този аспект, човек да повярва някак на поредната фалшификация, но няма.Кога и как е станало невероятното "мирно" обединение на славяните, след като се знае, че през цялото съществуване на българската държава, тя е водила само войни с Византия. Няма да изброяваме грабителските войни в Тракия, те са по-известни, затова ще припомним тези опустошавали Македония. Още в 774 г. хан Телериг изпраща 12 хилядна войска да оплени берзитите, населявали басейна на р. Брегалница. Благодарение спешната намеса на император Константин V Копроним, който с войските си през Тракия навлязъл в България, и смелата защита на самите берзити, грабителите не могли да оплячкосат имота и добитъка, а населението преселят в степите отвъд Дунава.През 807 г. хан Крум нахлул по коритото на Струма. За какво е нахлул при "тежнеещите" македонци с гордост ни разказва Йордан Андреев в книгата му "Българските ханове и царе VII-ХIV в." На стр. 29 той отбелязва: "Войските му /на Крум/ се появили в поречието на Струма, откъдето се завърнала с голяма плячка".Излиза, че македонците "тежнеели" да дойдат тюрките, за да ги ограбят и избиват. С такива примери българските историци може да въодушевяват народа отвъд Хемус, но македонецът на тези грабителски тюркски набези гледа като на омразен и гнусен етнос. Още повече, че грабежите ставали все по-жестоки и по-чести.Две години по-късно, през 809 г. Крум отново нахлува на югозапад и достига Средец. Като не могъл да го превземе, Крум дал тюркска клетва, че ако се предадат защитниците, ще ги пощади. Тъй като продоволствените запаси в крепостта свършили, защитниците македонци повярвали на клетвата и отворили вратите. Тогава "обединителят" по мирен начин "избил целия гарнизон от 6 000 войници и част от жителите".В 813 г. същият хан успял да превземе Адрианопол /Одрин/. Освен че заграбил всичката покъщнина и добитъка отвел в България, пленените около 40-50 хиляди македонци с жените и децата Крум преселил в Онглоса отвъд устието на Дунава. Тези македонци след дълга подготовка, с помощта на императора успели да избягат от "държавата майка" и да се завърнат по домовете си, водейки тежки сражения не само с българите, но и повиканите им събратя маджарите.В същата 837 г. българският хан Пресиян изпратил срещу смолените в Сер и Драма кавхана Исбул. По византийските извори потекли реки от кръв.За днешните македонци е любопитно да знаят какво е правил "славянизираният"- Гоборис. Няколко месеца след като заел ханския престол в 852 г., пролетта на 853 г., нахлул заедно с владяните вече събратя аварите и достигнал до Солунско. отговор Сигнализирай

АХХАХАХАХАХАХАХАХАХ !!! КараИбрикчиме ...ти си много шантаво *** бе ... какви финикийци ти се въртят в болния мозък бе , верно сте много зле турчеещите се *** ...ама МНОГО ! отговор Сигнализирай

Виж те приятели , опасявам се , че дебата тръгна на една друга основа но не и аргументирано да се дебатира новината и проблема.Ако някой от вас е пребивавал в БЮРМ ще може реално да оцени ситуацията.Докато съществува македонизма като доктрина той винаги ще бъде противопоставян на българизма.Защото самата теория за македонската нация е създадена за да обори българският етнически характер на областа.Признаването на този факт ще сложи край на македонизма и на македонската държава.Това са фактите . отговор Сигнализирай

Тази историческа истина е известна още от XIX в., когато големият български историк М. Дринов писа по повод славянизацията на тюркобългарите:М."Ние приемаме Шафариковото мнение, че /българите/ са от тюркско потекло. При това ние бързаме да забележим, че нас твърде малко ни занимава потеклото на тези българи, защото този си няма мястото в историята на нашия народ, който не е техен потомък и няма нищо общо с тях, освен името, което случайно прие от тях." /М. Дринов, Съчинения, т. I, 1909, Точно това е принуден да разяснява на своите съселяни от с. Веселиново, Провадийско, изтъкнатият съвременен български историк Страшимир Димитров:"Скъпи мои земляци...Аз последователно съм изтъквал, че не можем да смятаме тюркоезичното българско население за анадолски пришълци, за чуждо тяло у нас. В своята маса те са коренно българско население. Обяснявал съм, че българската народност още през средновековието се състои от два етнически компонента. Първият е на хуноезичните/тюркоезични/ българи /или прабългари, както обикновено ги наричаме/, които дават името на държавата ни и на народността ни. В тази народност се вливат през ХI-ХIV в. и установили се у нас части от племената на узи, печенеги и кумани, чиито езици са много близки до езика на българите, което улеснило бързото им побългаряване и включване в състава на българската народност.Обяснявал съм,че тези българи никога не са били изцяло славянизирани, а си остават през цялото средновековие съществена хуноезична /тюркоизечна/ съставка на българската народност. Поради това всеки знае,че днешните Делиормански турци са потомците на прабългарите...Османското нашествие заварва българската народност не само като славяноезична, но и със значителна хуноезична /тюркоезична/ част, обитаваща предимно източните предели на българската етническа територия.Именно,тези тюркоезични основатели на България са днешните български турци." /Димитров, Стр., Тюркоезичието, стереотипите на мислене и националното помирение, Раб. дело, бр. 7 от 01. 08. 1990 г./. отговор Сигнализирай

Баснята за извършилата се симбиоза между българи и тракославяни дава материал на много историци да твърдят, че българските християнски владетели, т.е. владетелите от християнския период на българската държава, вече не били българи, а "славянобългари". В тази басня вярват повечето днешните "българи". Според внушенията на историците пръв от новия хибрид български владетели бил Гобор.Християнските имена на тези владетели подвеждат обикновените граждани на България да приемат лъжата за истина. Историческата действителност обаче е съвсем друга и тя е отразена в писанията на съвременниците на тези владетели.За етническата принадлежност на Гобор византийският писател Йосиф Генесий в труда си "Царе" посочва: "А предводителят на българите /Гобор/ по род произхожда от аварите и хазарите, и водещ името си от прадядо си ***, на когото ромеите позволиха да се заселят в Доростол и Мизия." /ГИБИ, т. V, с. 334-335/.Човекът, подържал няколкогодишна непрекъсната кореспонденция със Симеон - патриарх Николай Мистик в едно от писмата си му напомня за етническия произход. Като го увещава да спре войните и разрушенията, защото иначе и неговия народ като редица други, опитвали се да завладеят Цариград, ще загине, напомня някои исторически факти: "Но и по-рано от персите племето 24Ш авари, клон от които сте и вие и у които вие /казано не за докачение/ бяхте роби и бежанци, е правило нападения на този велик, пазен от госпожата и владичицата на великия град е достигало до стените му, но и те погинаха." /В. Златарски, Писмата на Цариградския патриарх Николая Мистика до българския цар Симеон, Сб. НУ, кн XIII, с. 18/. Във Византия много добре са познавали произхода не само на Симеон, поради учението му в Цариград, но и на неговия баща. И двете съобщения /на Генесий и Николай Мистик/ повдигат въпроса, до който историците изглежда не се решават да се докоснат - че прозходът на Гобор и наследниците му се свързва с аварите, а не с някой друг етнос. Очевидно, по-специално Николай Мистик, е имал предвид не само, че част от българите /племената на Кубер и Алцек/, тръгнали със сънародниците си аварите на запад и там през 632 г., след смъртта на Батбаян, се опитват да завладеят ханската власт, но и нещо, което за сега остава неразкрито. При всички положения патриархът е имал предвид събитията на които сам е съвременник и свидетел - присъединяването на аварския хаганат към българската държава в 811 г. Изворите не отбелязват никакъв конфликт между авари и аваробългари след 811 г., което е много симптоматично. По-ясно казано, в държавните дела много проблеми се решавали в миналото с бракове на най-високо равнище, т.е. на владетелските семейства. Това ще рече, след победата си в 811 г. Крум ще да се е оженил за някоя аваро.българска принцеса, независимо дали е имал някакъв брак /нали и без това при тях съществувала полигамията/.Обстоятелството, че произходът на Гобор и Симеон се свързва единствено с аваро-хазарите е допълнително доказателство, че българите никога не са изпитвали процес на асимилация от тракославяните. То се доказва и от ономастиката на българите от времето на Симеон всички известни имена на боили, багаини и т.н. са тюркски: Бутаул, Алогоботур, Гоборис, Имник, Иртихтуин, Ицвоклия, Менуморт, Курт, Турчадис, Баян, Расате и т.н. За да е имало презумираната славянизация, би следвало сред изброените тук имена да присъствуват поне две-три славянски. Но в българската история подобно изключение не може да се открие. отговор Сигнализирай