Какво е да си българин в Македония

Вторият непреодолим фактор, непозволил процес на симбиоза е бита на двата етноса и свързаните с него различни религии.Докато българите носили типичната тюркска носия -мъжете шалвари и ***, а жените - шалвари и фереджета, тракославяните се движели със съвсем различно облекло и най-важното - с открити лица. Относно специфичното тюркско облекло на българите свидетелствува не друг, а Гобор, който с въпрос 68 пита папата през 867 г. Трябва ли да захвърлят шалварите след покръстването. На поставения по този начин въпрос папата отговаря: "Каквото питате за гащите, смятаме, че е излишно /да се обяснява/. Ние ви казваме, че в нашите книги е заповядано да се правят ***, но не и да си служат с тях жените, а мъжете." /ГИБИ, т. II, с. 149-150/.Във връзка с *** носени от българите, Гобор пита папата с въпрос 66: "Вие твърдите, че гърците ви забраняват да влизате в черква с превръзка от ленен плат, която носите на главите си. Това и ние приемаме за полезно, защото споменаваният и достоен винаги да се споменава апостол Павел казва: "Всеки мъж, който се моли или пророчествува, ако е с покрита глава, засрамва главата си." /Там, с. 92/.Мюсулманството у тюрките през цялото средновековие, та и до днес запазило и полигамията /многоженството/. Отчитайки коренните разлики в бита на тюркобългарите от тези на тракославяните, още К. Иречек писа: "Старите българи имали ако не много, то поне по две жени. Като зестра на годеницата служело злато, сребро, рогат ***, коне и пр. Князете имали обичай да водят със себе си своя харем.Досежно облеклото им, предават, че мъжете и жените носили широки *** /шалвари/ и че жените подобно на мохамеданките си забулвали лицата с фереджета. Мъжете си бръснели гладко косата на главата и според азиатския обичай си туряли ***, които не снемали дори в храмовете."За облеклото, традициите и обичаите на старите българи свидетелстват и множеството достигнали до нас от различни източници рисунки.След като през 811 г. се съединили със сънародниците си аварите, българите харесали тяхната носия и през Х в. вече носили аварска носия, наред със стария си кожух, носен от Петър докато още бил канартикин. За промяната на своето облекло през IX в. арабският писател Свидас пише: "българите се обличали по аварски" /Там, с. 90/. А каква е била аварската носия, известна представа може да се добие от приложното факсимиле.Коренно се отличавали двата етноса /българи и славяни/ и по отношение на погребенията. Докато българите погребвали своите мъртъвци, славяните ги кремирали.Сред факторите осуетили илюзорната симбиоза между тюрки и тракославяни, особено решаваща роля играла религията. По начало българите вярвали в своя Тангра и неговия шаман на земята; славяните имали своя Сварог и Перун. Славяните нямали идоли, нямали шамани, нито храмове.Но ако двата етноса имали своите различни езически религии, те се разделечили още повече след настаняването на българите на полуострова. Докато славяните попаднали рано под влиянието на християнството във Византия, българите още в VIII в. попаднали под влиянието на мюсюлманството. Възприемането на две различни религии много красноречиво показва, че двата етноса вместо сънуваната симбиоза, се раздалечавали все повече, защото нито християнството позволявало брак с мюсюлманини, нито мюсюлманството разрешавало брак с неверник /християнин/. По този въпрос през Х в.съвременникът на българския цар Петър император Константин VII Багренородни изрича следната присъда срещу Роман Лакапин, че дал внучката си на неверник: "И наистина, как е възможно християнин да влезе в брачни връзки и да се сроди с неверници, когато канонът забранява това и цялата църква го смята за чуждо и несвойствено на християнските повеления." /ГИБИ, т.У, с. 203/.Свидетелството на Константин VII Багренородни, че българите и в последните години на своята държава били езичници и мюсюлмани се потвърждава и от други византийци от най-висш ранг, но за тях ще говорим по-нататък.По времето на Гобор мюсюлманството било широко разпространено, в това число и сред ханското семейство. По този въпрос данни научаваме пак от питанията на Гобор до папата от 867 г. Папата отговаря на въпрос 103: "Вие питате какво трябва да се направи с нечестивите книги, които, както заявявате, сте получили от сарацините и се намират у вас. Те, естествено, не трябва да се пазят, защото както е писано "лошите беседи развалят добрите хора", но именно като вредни и богохулни да се предават на огън". /ЛИБИ, т. II, с. 92-93/.Първият открит сблъсък на българите езичници и мюсюлмани с тракославяните станал по времето на Расате, но тяхното масово и десетилетно вилнеене започнало при Симеон.При толкова непреодолими различия между двата етноса, при тяхното териториално разграничение и при различния статус в държавата, които имали, да се твърди, че българите минали през някакъв процес на славянизация е знак за недобросъвестност на историците. отговор Сигнализирай

На базата на изфабрикуваната "българско-славянска федерация" се изгражда хипотезата за симбиозата между българи и славяни. Обективни пречки за протичането на измислената симбиоза са били много фактори от различно естество. На първо място сред факторите изключили каквато и да е симбиоза между двата етноса е териториалното разделение. Византийските известия изрично подчертават извършената от българите етническа чистка на заетата в 680 г. територия в Добруджа.Самият факт, че българите не пожелали да живеят сред завареното там трако-славянско население показва, че те били точно толкова крайно консервативни в своя бит и обществени отношения народ, колкото са били и продължават да бъдат всички тюркски народи. Затворен елемент от тракославяните, българите останали не само в първите десетилетия след настаняването си в днешна Североизточна България, но и до края на съществуването на тяхната държава. Епиграфските материали оставени от българите сочат, че те не колонизирали дори цяла Мизия, а само нейния източен дял. Обобщавайки проучванията на скалните рисунки, оставени от българите, българският учен Димитър Овчаров стига до следното заключение: "Проучванията на средновековната култура през последните години дадоха възможност да се установят няколко десетки местонаходища на подобни рисунки, от които само средновековните са над двадесет. По-голямата част от тях са съсредоточени в Североизточна България и това е естествено, като се има предвид, че именно там е кипял най-интензивен живот през VIII-Х в.Отделни рисунки са засвидетелствувани в Силистра /средновековния Дръстър/, Каварна, Балчик, Девня, с. Овчарово, Търговошко, гр. Търговище, с. Крива река, Шуменско, село Длъжко, Шуменско и другаде. Най-северното и може би най-богато находище след Плиска и Преслав е каменната кариера и манастир до с. Бесараб, бивше Мурфатлар, днес в Република Румъния. На запад находищата намаляват постепенно и най-значителното находище на графитни рисунки е установено върху скалите до с. Горталово /бивше Карагуй/, Плевенско. Южната граница на тяхното разпространение е очертана от Стара планина - до сега в Тракия от ранното средновековие не могат да се посочат със сигурност." /Д. Овчаров, Ранно-средновековни графитни рисунки от България и въпросът за техния произход. В: сб. Плиска-Преслав, кн. II, с. 92/.С други думи, откритите български графити потвърждават казаното от византийските писатели още преди XII века, когато са посочили, че седемте славянски племена били прогонени на запад към аварите, а северите на юг в склоновете на Източен Хемус. За каква симбиоза може да се говори при това териториално /пространствено/ разделение между българи и тракославяни как я виждат на практика защитниците на тази химерична хипотеза!? Още повече, че този фактор е само един от многото други, изключили възможността за симбиоза между тюрки и тракославяни. отговор Сигнализирай

Нали не бъркаш съвременното определение за етническа и културна общност наречена тюрки с ранносредновековното племе ту кю известно като тюркути , създало през шести век Тюркският хаганат и в последствие дало името на цялата съвременна общност?Сигурен съм че умник като теб ги знае тези неща и приемам че за момент съвсем леко си се объркал. отговор Сигнализирай

Тея македонци с кво се друсат? отговор Сигнализирай

Есперих потеглил със своето племе на запад, но на място в Половожието и Приазовието останали българите на Котраг. Така че от Дунава и Добруджа на североизток до р. Дон пространството било заето от българи. Оттам българите в Мизия получавали неизброими орди на коне при всяко нахлуване във Византия. И обратно, българите от Долна Мизия подпомагали сънародниците си при необходимост. Дори е трудно да се определи някаква граница между тях. За това, че границите на така наречената Дунавска България не се ограничавали на североизток с делтата на Дунав и Онглоса зад нея свидетелствува надписът на Омуртаг /814-831/, поставен в памет на един от загиналите на война свои военачалници. Този надпис гласи: "Кан ювиги Омуртаг: Копан Окорсис бе мой храненик и като отиде на война, удави се в р. Днепър" /Българската държавност... с. 18/. Желаещите могат да разгърнат картата, за да видят къде се намира Днепър и да си създадат по-добра представа за границите на българската държава на североизток и нейните "малобройни" орди. Българите на Котраг от пространството между Днепър и р. Дон се изтеглили на север едва при хан Алмас в 965 г., когато руският княз Светослав ги разбива заедно с хазарите, а три години по-късно слага край и на българската държава в Долна Мизия.Изворите показват, че до хан Омуртаг и бащата на Гобор - Пресиян, българските владетели били в непрекъснати войни със славяните и следователно е излишно да се говори за въпросната федерация и асимилация. От 811 г. обаче тюркското население в България почти се удвоило, тъй като в последната година Крум разбил аварския хаганат и включил тюркското й население и конница в своята войска. Византийският писател Псевдо-Симеон Магистър за войната на Крум от 813 г. срещу Византия съобщава и с какви войски тръгнал: "И тъй, след това на императора /Лъв V Арменец /813-820// бил съобщен слухът, че Крум предприел поход, събирайки голяма войска, в коята влизат и аварите и цяла Славиния" /Българското военно изкуство през феодализма, 1953, с. 369/.Известието на Псевдо-Симеон е важно не само с присъединяването на аварската конница към българската войска, но и с факта, че българите използували покорените славяни от Мизия, Моравско, Браничево, Панония да войват и избиват своите сънародници в Сърбия и македонците.Изнесените данни по безспорен начин разкриват истината, че в приказките за малобройността на Еспериховата орда няма зрънце истина, защото нито границите на България се ограничавали само на територията на Добруджа, а се простирали на хиляди километри на североизток до р. Днепър, и че от 811 г. тюркският елемент се увеличил с многобройното племе на аварите. отговор Сигнализирай