Д-р Тихомир Христов завършва медицина в Медицинския университет в София през 2015 г. със специалност "кардиохирургия". Придобива клиничен опит като медицинска сестра, доброволен сътрудник и лекар-ординатор в Университетска болница "Проф. д-р Александър Чирков". През 2022 г. е отличен с награда "Млад лекар и най-висок професионализъм" в същата болница. Член е на Българския лекарски съюз, Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия и Българското дружество по Кардиохирургия. Пред Dnes.bg той засяга темата за вродените сърдечни заболявания.

Вродените сърдечни заболявания са често срещани в детска възраст. Те се намират на второ място след всички вродени заболявания. Може да се наблюдават при 8 на всеки 1000 новородени. Което съотнесено към нашата държава, говори за около 440 деца при средна раждаемост от около 55000 новородени на година.

Най-често наблюдаваните аномалии в практиката са свързани с непълното затваряне на форамен овале, който е отворен по време на вътреутробното ни развитие. Може би на второ място са заболяванията свързани с цялостта на преградата, отделяща лявата и дясната част на сърцето. Друг вид аномалия включа неправилно структурното и функционалното развитие на клапния апарат на сърцето. Може да наблюдаваме и стесняване на аортата, което се нарича коарктация.

Срещат се и по тежки заболявания, които могат да съчетават няколко различни малформации в себе си. Такова заболяване е например тетралогията на Фало.

Персистиращ форамен овале

Това е един от по-често срещаните сърдечни дефекти. Форамен овале служи по време на развитието на фетуса и представлява дупка между лявото и дясното предсърдие и до раждането на детето е необходим за правилната циркулация на кръвта. След раждането на бебето обаче този отвор трябва да се затвори в първите няколко месеца. При 25% от хората, тази дупка не се затваря никога напълно. По принцип отвореният форамен овале не води до сериозни усложнения и в повечето случаи не се налага инвазивно лечение. На пациентите се препоръчва редовно проследяване чрез ехокардиография.

Друго често срещано заболяване е септалният дефект на междукамерната преграда или междупредсърдната преграда. При септалните дефекти имаме комуникация между лявата и дясната част на сърцето. Комуникацията може да бъде както на предсърдно ниво, така и на камерно ниво. В зависимост от големината на септалния дефект, зависят степента на симптомите. В повечето случаи имаме преминаване на кръв от лявата част на сърцето към дясната. Тъй като налягането в левите кухини на сърцето е по-високо, отколкото в десните. Ако размерът на септалния дефект не е голям, пациентите се наблюдават периодично. При появата на симптоми или увеличаване големината на септалния дефект, пациента се насочва за оперативно лечение. В нашия център, подхода към такива операции е минимално инвазивния, което е по-щадящо за пациента и скъсява възстановителният му следоперативен период.

Аортна стеноза е друго сравнително често разпространено заболяване. Тя се характеризира със стеснение на аортния клапен пръстен, което води до затруднено преминаване на кръв от лявата камера на сърцето в аортата. Неправилното развитие в устройството на клапния апарат на сърцето може да доведе до образуването както на стесняване, така и може да се наблюдава пропускане на кръв през тях. Има група от пациенти, при които клапните заболявания не са диагностицирани по една или друга причина. Също така има група от пациенти, при които клапните пороци са в по-лека степен изразени. Тази група се проследява и се подлага на оперативно лечение при необходимост. В клиниката, в която работя, наблюдаваме тенденция все повече млади хора да имат нужда от оперативно лечение на своите клапни пороци. Като тук влизат и пациенти със заболяване на митралната клапа. Добрата новина за тях е, че ние сме от малкото центрове, които можем да им предложим нов и модерен начин на лечение. Нашите стремежи са все повече пациенти да се оперират с миниинвазивен подход, тъй като вярваме, че това е бъдещето на всяка хирургия.

Коарктация на аортата

Аортата е най-големият кръвоносен съд и тя служи за пренасяне на артериална кръв от лявата камера към всички части на тялото. Коарктация на аортата може да наблюдаваме по време на развитие на фетуса, като това се характеризира със стесняване на аортата и тя не може да пренася правилно кръвта от лявата камера.

Едно от тежките вродени сърдечни заболявания е тетралогия на Фало. При нея имаме четири сърдечни дефекта – стеноза на белодробната артерия, задебеляване на стената на дясната камера, наличие на комуникация между дясна и лява камера, неправилно разположение на аортата, която вместо да носи само артериална кръв, носи смесена кръв, което е причина за това децата с такъв порок да изглеждат леко синкави, поради недоброто кръвоснабдяване.

Поставянето на диагнозата в някои случаи се извършва веднага след раждането, но в много други се налага диагностицирането в по-напреднала възраст. Това е причината да наблюдаваме, тези заболявания при големи хора. Благодарение на феталната ехокардиография, откриването на вродените сърдечни малформации става още в ранните етапи на бременността. При тежки малформации се препоръчва прекратяване на бременноста. Най-честите симптоми, които насочват вниманието ни към вроден сърдечен порок са промяна в сърдечните тонове и наличие на патологични шумове, затруднения в храненето, изоставане във физическото развитие, цианоза и отпадналост.

Хипоксията или количеството на кислород в циркулиращата кръв в нашето тяло е водещият критерий, който разделя детските вродени малформации на две основни групи. Според степента на хипоксия, заболяванията се разделят на две групи – цианотични и ацианотични. Съвременните инструментални техники позволяват бързо и точно поставяне на диагноза. В диагностичния план влизат опита на лекуващия лекар и поредица от инструментални изследвания, които значително намаляват възможността за пропускане на скрити симптоми или болестни промени по сърцето. В такива условия може да се приложат стандартните рентгенографски и електрокардиографски изследвания, при които се забелязват специфични промени в проводимостта на сърцето и структурата на сърдечната сянка. Ехокардиографията позволява до 99% точност при преглед на детето и поставяне на диагнозата. В някои случаи може да се наложи приложението на компютърна томография, с цел максимално диагностично уточняване на проблема. Сърдечната катетеризация е метод, който се прилага рядко. Използва се за преценка на индикациите за оперативно лечение и какво всъщност да бъде лечението – палиативно или радикално.

В средата на миналия век, с напредването на сърдечната хирургия, започва да се прилага все по широко оперативно лечение при пациенти с вродени сърдечни малформации, особено при цианотичните вродени сърдечни малформации, при които смъртността е била висока. В днешно време медицината напредва с бързи темпове и търпи бурно развитие, което за наше щастие позволява все по-ранно и по-точно да диагностицираме и лекуваме сърдечните пороци. Напредъкът в тази област направи сърдечните операции по достъпни и безопасни.

Интервенционалното лечение е метод на избор при пациенти с малки персистиращи септални дефекти. То позволява бързо възстановяване на пациентите след процедурата. При пациентите с по-големи по размер септални дефекти са показани за сърдечна хирургия. В днешно време минимално инвазивния подход е по-щадящ за пациента по отношение на оперативната травма и кръвозагуба, като дава възможност за по-бързо възстановяване и не налага никакви двигателни ограничения в ранния следоперативен период. В Сърдечно-съдовия Център на Аджибадем Сити Клиник минимално инвазивната кардиохирургия е възможна към момента при 100% от пациентите с аортна стеноза, атриосептален дефект, аневризми на възходящата аорта, митрални клапни пороци и съчетано засягане на аортна и трикуспидална клапи. Опитът на екипа и инструментариума, с които разполагаме, води до постоянно увеличаване броя на пациентите и вида на процедурите, осъществявани с минимално инвазивен оперативен достъп.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase