"Помислих си - това е краят. Притиснах дъщеря си към себе си и ѝ казах: съжалявам, мила, сега ще умрем. Но какво знае едно петгодишно момиче за смъртта?". 40-годишната Даниел Алони разказва пред германската обществена телевизия ARD как преди една година тя и семейството ѝ са били нападнати от терористите на Хамас, докато къщата им горяла. Всички изпаднали в шок и се питали: "Та нали сме в Израел? Нали имаме най-силната армия в Близкия изток? Колко голяма е вероятността тук да бъдат взети заложници?".

Надежда за спасение, което не идва

В сутрешните часове на 7 октомври 2023 година в Южен Израел зазвучават сирените - предупреждават за ракетно нападение. Даниел Алони търси спасение в убежището в кибуца Нир Оз в Южен Израел - заедно с петгодишната си дъщеря и семейството на сестра си. Това нападение обаче е някак по-различно от другите - то е много по-шумно, спомня си Алони.

Малко по-късно тя получава съобщение на мобилния си телефон. Научава, че терористи от Хамас са навлезли в кибуца. От нападателите ги дели само една врата, която при това дори не може да се заключи, разказва ARD, цитирани от "Дойче Веле".

Терористите не влизат в къщата, но я подпалват. Семейството стои на тъмно, токът е спрян. "Спомням си, че много се страхувах. Започнах да треперя", споделя жената пред германската обществено-правна медия. Алони, сестра ѝ и нейният съпруг непрестанно набират по телефона номера на спешната помощ - надявали се най-накрая армията да дойде и да ги спаси. Но така и никой не дошъл.

Алони за кратко губи съзнание. Но когато се съвзема, решават заедно: по-добре да излезем от горящата къща и да умрем бързо под куршумите, отколкото мъчително в дима и пламъците вътре. Когато излезли навън, бойците на Хамас ги натоварили в джипове и потеглили. Едва по-късно Алони разбрала, че са отведени в Газа.

В този ден терористите избиват в южната част на Израел над 1200 души. Изнасилват жени, ограбват и подпалват къщи. И взимат 240 заложници, които отвеждат в Газа.

Семейството е разделено

Джипът със заложниците пристигнал в някакъв град, може би Хан Юнис, Алони не е сигурна къде точно. Там чакали тълпи от хора. Терористите я удряли по главата и по гърба. А в краката ѝ издъхнал отвлечен израелски войник. Децата трябвало да преминават през локвата кръв, стекла се от тялото му. Жителите на града ликували при вида на докараните заложници и правели снимки.

Семейството на Алони било разделено, тя и дъщеря ѝ били отведени в тунел, през който вървели часове наред под земята. Накрая стигнали до едно помещение с решетки. Там имало други хора, някои от които били ранени и завързани. "Така за първи път разбрах, че не сме единствените", споделя жената.

Прекарали следващите седмици в тунелите. Само за няколко дни били в едно жилище над земята: в стая без прозорци, пълна с хлебарки. При всяка от бомбардировките в Газа обаче отново ги връщали под земята в тъмното - междувременно израелската армия започнала въздушните си удари срещу Хамас.

"Развиках се на нашия премиер - исках да ни освободи"

Докато са в плен, Даниел Алони гладува, дава на дъщеря си и своята храна. Опитва се отвреме навреме да се усмихва и нарича пред детето бойците от Хамас "мили хора". "Когато си майка, придобиваш сили, за които иначе не знаеш, че ги имаш. Казваш си - ще направя всичко, което е по силите ми, за да може дъщеря ми да се чувства максимално добре."

Две седмици по-късно обаче Алони вече не издържа. "Останах без въздух. Започнах да крещя и да плача", споделя тя. Другите заложници се грижат за дъщеря ѝ, в този момент самата Алони губи вяра, че ще оцелее.

В началото на ноември от Хамас разпространяват пропагандно видео, на което се виждат три жени, едната от които е Даниел Алони. Командир на Хамас ѝ дал бележки какво да каже. Пред ARD тя споделя, че не са я принуждавали да участва в записа. "Във видеото се видя какво е душевното ми състояние - то беше автентично. Развиках се на нашия премиер - призовах го да ни освободи", разказва жената.

Свобода след 49 дни плен

В края на ноември най-сетне мечтата ѝ се сбъдва - тя и дъщеря ѝ са освободени, след 49 дни в плен. Израел се съгласява на няколкодневно примирие и на връщането на 105 заложници срещу освобождаването на палестински затворници. Освободени са и сестра ѝ и близнаците.

Даниел Алони описва това като голямо щастие - да върнеш свободата си. Но болката остава - съпругът на сестра ѝ не се връща с тях в Израел, той все още е в Газа.

По време на боевете в Газа израелската армия успява да освободи само част от заложниците. И днес, година по-късно, 105 души все още са в плен на Хамас, като за тяхното състояние не се знае нищо, отбелязва ARD. Преди месец шестима бяха открити мъртви.

Още колко трябва да умрат?

Близките настояват за сключването на ново споразумение, което да позволи на останалите заложници да се приберат. Те оказват натиск на правителството на Нетаняху, протестират по улиците седмица след седмица. Плакати със снимки на отвлечените висят на много фасади, по плажа, в кафенетата, на летището. Много хора носят жълти панделки в знак на солидарност.

Посредниците от САЩ, Египет и Катар от месеци напразно се опитват да договорят с Хамас сделка за заложниците. Наскоро преговорите сякаш бяха стигнали до пълен застой. Междувременно мнозина се съмняват, че отговорните лица изобщо искат сделка. А сега, покрай битките на Израел срещу Хизбула в Ливан и обстрела от страна на Иран, вниманието се отклонява.

Семействата и приятелите на отвлечените знаят, че с времето шансовете за оцеляване на пленените израелци стават все по-малки. "Страхувам се, че всеки следващ ден може да умре още един заложник", казва Даниел Алони. В този миг гласът ѝ се разтреперва - за първи път в разговора с ARD. От очите ѝ се стичат няколко сълзи. "Още колко трябва да умрат?"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase