Рано сутринта на 7 октомври 2023 г. бойци от радикалното ислямистко движение "Хамас" предприеха изненадваща атака от ивицата Газа срещу Южен Израел, като при нападението по суша, море и въздух загинаха стотици израелци. Последваха ответни въздушни удари по Газа, при които също бяха убити много хора. Редица анализатори се опасяват, че това е едва началото на много по-широк военен конфликт в Близкия изток, който ще има значителни глобални геополитически последици.

Кратка равносметка на последните събития

Според Билал Сааб, ръководител на отдела за отбрана и сигурност към базирания във Вашингтон Близкоизточен институт, вчерашното нападение, наречено от "Хамас" операция "Потопът от Ал Акса", е предизвикало "драматичен и безпрецедентен шок в израелската система за национална сигурност". "Хамас" "нанесе жесток удар по израелските средства за възпиране и разкри огромни пропуски в израелското разузнаване, които никой не очакваше", допълва Сааб.  

Според американския експерт, макар че при вчерашното нападение "Хамас" изглеждаше и действаше като подразделение на конвенционалната армия, в този случай групировката не преследва военни цели. "Те по-скоро искат да преобърнат статуквото. Затова прибягнаха до мощния инструмент на тероризма, преследваха свой собствен блицкриг и използваха съвременни военни средства. Те заснеха всичко това, за да може целият свят да го види", коментира още Сааб.

"Ние сме във война. По време на война човек трябва да бъде хладнокръвен. Призовавам всички граждани на Израел да се обединят, за да постигнем най-голямата си цел - победа във войната", заяви вчера Нетаняху.

Той посочи три основни цели на Израел.

"Първата ни цел е да прочистим враждебните сили, които проникнаха на наша територия, и да възстановим сигурността и спокойствието в [израелските] общности, които бяха нападнати", каза Нетаняху на заседание на кабинета по сигурността, цитиран от информационния портал "Мидъл ийст монитор".

Втората цел е "да се застави врага да плати огромна цена за действията си, включително и в ивицата Газа", а третата - "да се подсилят другите фронтове, така че никой да не се присъедини погрешка към тази война".

Ивицата Газа

Нетаняху изрично посочи ивицата Газа в изказването си. Той, също както и другите израелски лидери, винаги е бил предпазлив, когато става въпрос за изпращането на сухопътни сили в Газа, отбелязва в. "Ню Йорк таймс". Дори през 2002 г., когато премиер беше Ариел Шарон и израелските сили потушиха палестински бунт на Западния бряг, правителството предпочете не изпраща значително количество допълнителни сили в Газа.

През 2005 г. Израел изтегли военнослужещите и гражданите си от Газа, но същевременно запази контрола си върху големи части от окупирания Западен бряг. Този ход обаче не осигури трайно мирно споразумение и ивицата Газа остана откъсната останалите палестинци на Западния бряг и почти изцяло изолирана от Израел и Египет, които контролират границите и крайбрежието ѝ. Палестинците често наричат Газа "затвор под открито небе", пише още "Ню Йорк таймс".

След изтеглянето на Израел от Газа и конфликта от 2006 г., вътрешната борба между движението "Фатах" на палестинския президент Махмуд Абас и по-радикалното ислямистко движение "Хамас" завърши с поемането на контрола върху територията от "Хамас" през 2007 г. Това накара Израел да се опита да изолира Газа още повече.

Израел настоява, че след изтеглянето си от Газа през 2005 г. повече не носи отговорност за тази зона. Но като се има предвид контрола на Израел върху границите и огромното му военно предимство, много правозащитни организации, като например Б'Целем, твърдят, че Израел продължава да има редица отговорности и задължения към Газа по силата на международното хуманитарно право.
 
Възможно ли е конфликтът да се разрасне отвъд границите на ивицата Газа?

Стивън Кук, експерт от американския мозъчен тръст Съвет за международни отношения, определя изтеглянето на израелците от ивицата Газа през 2005 г. като "сериозна грешка" и прогнозира, че този път Израел ще предприеме много по-мащабна операция в района.

Според Кук обаче съществува постоянна опасност конфликтът да се разгърне на два фронта и да засегне не само Южен Израел и Газа, но и голяма част от Ливан, където е базирана подкрепяната от Иран групировка "Хизбула". Американският експерт отбелязва, че вчера Израелските сили за отбрана започнаха да обстрелват бойци, които пресичат ливанско-израелската граница, въпреки че основната вълна от насилие беше съсредоточена на юг.

"Голяма част от западните медии не забелязаха, че генерал Есмаил Каани, който оглавява елитното подразделение "Кудс" на Корпуса на гвардейците на иранската революция, се срещаше с ръководители на "Хамас", "Хизбула" и "Ислямски джихад" в региона. Възможно е операция "Потопът от Ал Акса" да е резултат именно от тези срещи", пише Кук.

Сега вече е много вероятно "войната в сянка" между Израел и Иран да се засили заради иранската връзка в започналото вчера нападение, смята американският експерт.

Амберин Заман, специалист по Близкия изток, който пише за базирания във Вашингтон информационен портал "Ал монитор", прогнозира, че конфликтът ще се отрази и на усилията на САЩ за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия.

Рияд не признава Израел от самото му основаване му през 1948 г., отбелязва "Ню Йорк таймс". Досега Саудитска Арабия даваше сигнали, че нормализирането на отношенията ѝ с Израел са немислими без създаването на палестинска държава.

Наскоро обаче фактическият владетел на кралството принц Мохамед бин Салман публично заяви, че има вероятност за промяна. Миналия месец той каза в интервю за американската телевизия "Фокс нюз", че разговорите за нормализиране на отношенията между Саудитска Арабия и Израел "за първи път са реални", припомня "Ню Йорк таймс".

В Близкия изток нестабилността в един регион често има ефекта на доминото, като оказва влияние върху крехкия геополитически баланс на целия район, пише Прем Сингх Джил, преподавател по политически науки в университетите "Чулалонгкорн" и "Тамасат" в Тайланд. Израелско-палестинският конфликт има потенциала да изостри съществуващото напрежение и да предизвика нови конфликти. Той може да разпали антиизраелски настроения сред съседните държави и да радикализира части от населението им, което да предизвика политически вълнения и актове на насилие.

Ескалацията на израелско-палестинския конфликт може да доведе и до допълнително обтягане на отношенията между САЩ и Иран. Освен това тя може да предизвика верижен ефект и  да подтикне редица държави да преразгледат своите партньорски връзки. Израелско-палестинският конфликт остава критичен въпрос, който има потенциала да преобрази геополитическия пейзаж далеч отвъд границите на Близкия изток, допълва тайландският учен.

(БТА, Николай Велев)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase