Пабло Котен и Жозеф Розе отново впечатлиха почитателите на седмото изкуство в Бургас с пълнометражния си дебют „Вечна ваканция“. Тяхната късометражна история „Когато обичаш, трябва да си тръгнеш“ спечели наградата на журито за най-добър чуждестранен късометражен филм на Burgas International Film Fest-2023.

В деветото издание на фестивала режисьорите, заедно с актьора Аркади Радев, представиха филма пред зрителите и ги покориха с усмивките си и деликатния темперамент.

„Вечна ваканция“ е филм за приятелството и загубите, през които преминаваме, докато растем. Гаспар кани своите съученици на импровизирана ваканция в училището, където всички заедно с починалата му сестра са преживявали най-интересните приключения, докато са били заедно в клас. През спомена за Луиз всички споделят чувствата си, премълчани истини, тайните си, за да трансформират болката и да продължат напред.

„Вечна ваканция“ спечели наградата на бургаската публика вероятно заради изящната лекота, с която говори за живота – честно, без излишна патетика и с усмивка. Усмивка има и в нашия разговор.

В късометражния проект от 2021 „A questo punto” разказвате история, в която също има фатално прекъсване на близостта, на интимността между хората. Самолет, в който любовта се изчезва на път за Бразилия, а в дебютния ви пълнометражен филм връзката между брат и сестра е разбита и Южна Америка отново е част от катастрофа. Може би е съвпадение като място, какво бе интересно да се изследва в раздялата между хората: преодоляването на болката и самотата или съпричастността в търсенето на подкрепа, силата да продължиш напред?

- (Пабло Котен) Наистина е интересно, че използвахме един и същи континент като образ на отдалечеността, израз на тотално изчезване и забрава. Вероятно не е съвпадение, а част от нашия въображаем свят, нашата фантазия за това място, олицетворяващо едно по-голямо пътуване.

Вашият въпрос е много точен и смятаме, че смъртта стои в основата на всяка трагедия. В „A questo punto“ смъртта и изчезването на един човек доведоха до размисъл за срещата с някой нов, идеята за любов от пръв поглед и това, което си представяте и проектирате в някой, когото едва познавате. Тук смъртта е начин да изразим нашата гледна точка за приятелството, за поезията на детството и необходимостта от наивност, която още по-мощно и по-неудържимо се трансформира в странна съпротива срещу смъртта.

Как избрахте актьорите в пълнометражния си дебют, с някои сте работили преди и как попаднахте на българския актьор Аркади Радев, който освен че все още владее незабравимите български класически ругатни, дава всичко от себе си, за да спаси приятеля си в беда?

- (Жозеф Розе) Познаваме половината от актьорите, защото сме работили заедно в  предишни късометражни филми, и наистина писахме драматургията специално за тях, защото бяхме нетърпеливи в желанието си да работим отново в съвместен проект. С другата половина се запознахме на кастинги и наистина се влюбихме в тези нови актьори, които днес са повече от приятели, те се превърнаха в нова част от живота ни. Такъв беше случаят с Аркади, той ни спечели с невероятната си енергия, с присъствието на детето в душата му, чрез играта му комедийните моменти се развиха в нещо по-различно и драматично. Що се отнася до българската част, ние пренаписахме някои моменти, знаейки, че той говори български. Дядото на Аркади е живял в България и той (Аркади) е искал да научи този език, докато е бил тийнейджър и пребивавал в София. Така Аркади опознава и "деликатесите" на българския език. Това е много важна част от неговата идентичност, затова за него беше толкова емоционално да бъде тук, в Бургас, с нас.

Сердрик Клапиш е един от любимите ми френски режисьори разказва прекрасно за съзряването и приятелството, помня филмите му „Опасната младост“ и „Европудинг“ може би и заради невероятния актьор Ромен Дюри в тях. Бяхте ли под влиянието на неговите истории за поколението на 90-те?

- (Пабло Котен) Вярно е, тези филми, и особено „Младата опасност“, ни оказаха голямо влияние! Наистина искахме да се поучим от неговия начин да превърне приятелството в горчиво-сладка тема, която също се занимава със смъртта и загубата на младостта. Младост, която не иска разрешение, която нарушава правилата и в същото време остава свързана с детството, въплътена от Ромен Дюрис, разбира се! Бяхме повлияни и начина, по който Клапиш измисля приключение за група приятели, които по свой специфичен начин са свързани – като част от семейство. Искахме зрителя сам да избере своя характер, своя отговор за формулата на съществуване. Но също така искахме да направим наш собствен „Млада опасност“, с препратки към нашето време, към нашето поколение, тоест 21 век. Повлияни сме от различни произведения, които обичаме, но се стремяхме да разкажем лична история за нашето време.

Какво е чувството да си част от състезателната програма на Трайбека, а през юли да се явиш на Международния филмов фестивал в Бургас? Вълнувате ли се, че вашият филм се конкурира със заглавия от цял свят?

- (Жозеф Розе) Абсолютната мечта е да пътуваш с работата си, няма нищо по-прекрасно от това, честно. И да видиш как хора от различни култури реагират на нещо много интимно и лично, което направихме заедно, това е най-вълнуващото, много специално усещане за нас. Най-важното е, че хората реагират еднакво, когато историята ти надскочи бариерите на езика и чуждата култура е много трогателно и ни дава много сила!

Приятели сте от много години, какви бяхте като деца в училище и остана ли нещо от опасността и лудостта на онези тийнейджърски години в наши дни?

- (Пабло Котен) Жозеф беше много по-див от мен! В последния ден от гимназията той пусна едни животинки на свобода, те хукнаха навсякъде, което провокира спиране на часовете, това бе тотална анархия! В същото време той гледаше филми, докато обядваше всеки ден. Аз се отбивах при големия му брат и правехме музика. Всичко това като чувство може да се открие във филма!

Що се отнася до тази щурост, тя все още съществува - филмът насърчава всички да поддържат връзка с тази страна на личността си. Сегашната ни щурост вероятно може да се забележи в нашите филми- всяка невъзможна мечта, която сме имали, всичко, което изглежда като лоша идея, но не можем да не опитаме, ние влагаме в нашите филми! В крайна сметка снимачната площадка е голяма детска площадка и затова никога няма да спрем да правим филми, киното ни подарява нови срещи с детството и неговата семпла, но много чиста наивност!

Автор: Елица Матеева

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase