Патриаршеският избирателен църковен събор за избор на нов български патриарх, след смъртта на Негово Светейшество българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на 13 март 2024 г., ще се състои днес.

Избирателният събор е свикан с решение от 19 март тази година на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия (БПЦ-БП).

На 20 юни на свое заседание, в пълен състав и с избор с тайно гласоподаване, Светият синод на БПЦ-БП избра тримата епархийски митрополити като достойни кандидати да заемат патриаршеския престол. Това са Врачанският митрополит Григорий, който получи тогава 11 гласа на първия тур, Видинският митрополит Даниил с девет гласа след 32-рия тур и Ловчанският митрополит Гавриил с девет гласа на 42-рия тур.

Програмата на църковния събор

Утреня и Божествена света литургия с особените прошения, предвидени при откриването на църковен събор в Синодалния параклис "Св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител", ще бъдат отслужени рано сутринта от архимандрит Евтимий - духовен надзорник на Софийската епархия. На богослуженията в параклиса на Синодалната палата ще се черкуват наместник-председателят на Светия синод - Врачанският митрополит Григорий, епархийските митрополити, архиереите на БПЦ-БП, определени от Светия синод, както и делегатите на избирателния събор. Комисията по пълномощията, съгласно член 46, алинея 1 от Устава на БПЦ-БП, ще провери поименно присъствието на избирателите и редовността на техните пълномощия. След това наместник-председателят на Светия синод и всички епархийски митрополити, последвани от епископите, ще поведат делегатите на избирателния събор от приемния салон на Синодалната палата към академичната зала на Българската академия на науките (БАН). Там с кратък молебен, отслужен от наместник-председателя на Светия синод, съборът ще бъде открит и ще бъде определено избирателното бюро. След това делегатите на събора ще тръгнат от БАН към Синодалната палата, където официално ще бъде запечатана изборната урна. Ще започне и гласуването.

Очаква се следобед да бъде обявено името на новоизбрания български патриарх. След това новият патриарх, митрополитите и епископите на БПЦ-БП ще се отправят към патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", където ще ги чакат предстоятелите и представителите на поместните православни църкви, дошли у нас за събора. Ще започне интронизацията на новоизбрания български патриарх и ще бъде отслужен молебен. Церемонията ще завърши с обща снимка пред патриаршеската катедрала.

Докато се конституира и започва съборът, сутринта е предвидено Вселенският патриарх Вартоломей и представители на поместните православни църкви да бъдат посрещнати в митрополитския катедрален храм "Св. великомъченица Неделя". След това ще бъде отслужен кратък трисагий - заупокойна молитва, на гроба на Софийския митрополит и български патриарх Неофит, който е под южната колонада на митрополитската катедрала.

Делегатите на Патриаршеския избирателен църковен събор

Съгласно член 41 от Устава на БПЦ-БП, българският патриарх и Софийски митрополит се избира от Патриаршески избирателен църковен събор, който се състои от: архиереите - митрополити и епископи на Българската православна църква - Българска патриаршия; по петима представители на всяка епархия - трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия: десет представители - шестима клирици и четирима миряни; по един представител на ставропигиалните манастири, избран от съответния манастирски събор; по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит; по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

Делегатите на Четвъртия Патриаршески избирателен църковен събор са 140, съобщиха от Българската патриаршия. В тях са включени: наместник-председаделят на Светия синод - Врачанският митрополит Григорий, 13 митрополити, 12 епископи, делегатите от епархиите: Софийска - 12, на САЩ, Канада и Австралия - 6, Великотърновска - 7, Плевенска - 5, Ловчанска - 7, Пловдивска - 7, Западно- и Средноевропейска - 6, Варненска - 7, Неврокопска - 7, Русенска - 7, Старозагорска - 7, Врачанска - 7, Видинска - 7, Доростолска - 7, Сливенска - 7, на ставропигиалните манастири - 3, на Пловдивската духовна семинария - 1, на Софийската духовна семинария - 1, на Пловдивската духовна академия - 1, на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - 1, на Богословския факултет на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" - 1.

Съгласно член 47 от Устава на БПЦ, от тримата достоизбираеми митрополити, след гласуването на делегатите, кандидатът, получил най-малко две трети от гласовете на присъстващите избиратели, се обявява от наместник-председателя на Светия синод за канонично и законно избран български патриарх и Софийски митрополит.

Когато никой от кандидатите не получи изискуемото мнозинство по алинея 2, изборът се повтаря, като в него участват двамата митрополити, получили най-много гласове. За избран се обявява този, който е получил повечето гласове. При равни гласове гласуването се повтаря.

Инсигнии - представителни символи или знаци, на патриаршеското достойнство

Българският патриарх, в отличие от останалите митрополити от Светия синод на БПЦ, които носят енголпие и кръст, носи на гърдите си три отличия за патриаршеското достойнство - св. Кръст, и два енголпиона - с Христос Вседържител и с Пресвета Богородица, съобщиха от Българската патриаршия.

Всеки вярващ, когато застане в църква пред светия олтар, вижда на иконостасната стена от едната страна образа на Господ Иисус Христос, от другата - на Пресвета Богородица, а над Царските двери - спасителното Разпятие.

Като предстоятел на поместна православна църква, патриархът е този, който постоянно предстои пред Бога за поверения му народ. Затова и само църковните предстоятели носят три отличия - две енголпия и нагръден кръст.

Веднага след направения избор новоизбраният ни патриарх, като архиерей, сам си слага енголпието с образа на Христос и св. Кръст, но в момента на интронизацията тържествено му се слага третото отличие - енголпието с лика на Пресвета Богородица (панагия). Предстоятелят носи трите инсигнии заедно само, когато възглавява богослужебно чинопоследование. Извън литургичните богослужби е само с едно от тях.

Енголпията за интронизацията на новоизбрания днес български патрирах са същите, които са връчени на българския патриарх Кирил, който е първият ни патриарх след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г. Те са били изработени от златар, арменец от Пловдив.

Зелената патриаршеска мантия

Тя символизира всичко, което и една архиерейска мантия: едемските реки Тигър и Ефрат в рая, които символно са извезани по гърба на мантията. Като пастирско наметало тя напомня, че ролята на архиерея е да води паството си към Царството Божие.

Защо е зелена? За да се отличава от червените мантии на Константинополските патриарси подарявани им от Византийските императори. Зелени са били мантиите и на Преславските ни предстоятели, традицията се е съхранила и при преместването на престола в Дръстър, Сердика, Преспа и Охрид. В зелен цвят на мантията си е бил българският Охридски архиепископ, за когото е известно още, че се е и подписвал със зелено мастило, в отличие от Вселенския патриарх, който се подписва с червено мастило.

Българската зелена патриаршеска мантия е символ на автокефалния статут на Българската църква. Така се знае, че още от ХІ век мантията на Българския архиепископ в Охрид е зелена. А влиянието на БПЦ сред славяните е оказало такава роля, че предстоятелите на всички славяноезични църкви носят зелени мантии - Сръбска, Руска, Полска и Чешка църква, включително и Грузинската. Така зеленото става символ на патриаршеското достойнство в славяноезичните църкви.

В деня на интронизацията, новоизбраният български патриарх ще бъде и със зелен епатрихил и омофор.

Бялата епанокалимавка

Тя символизира не само духовната чистота на личността, а най-вече чистотата на православната вяра и нейната непорочност, за които предстоятелят трябва да съблюдава и които да провокират у него стремеж към лична чистота и благочестие на повереното му паство.

Традицията на бялото покривало на главата идва от исихазма. Такова бяло було е подарено на патриарх Евтимий Търновски при ръкоположението му от Константинополския патриарх св. Калист в константинополската "Св. София".

Бялата епанокалимавка става традиционна сред славяноезичните църкви.

При българските предстоятели от ново време тя е въведена от блаженейшия екзарх Стефан.

Патриаршеският жезъл

Патриаршеският жезъл не е различен от епископския. Молитвата при връчването му е идентична с тази при епископската хиротония и напомня за жезъла на Аарон, който се е съхранявал в Ковчега на завета.

Жезълът, който ще бъде връчен на новоизбрания български патриарх, е жезълът на българския патриарх Кирил - първият след възстановяването на Българската патриаршия през 1953 г.

Новият български патриарх ще се поклони пред мощите на св. патриарх Евтимий Търновски

По решение на Светия синод на БПЦ-БП мощите на светия патриарх Евтимий Търновски бяха посрещнати вчера в София.

Светинята беше донесена от Негово Преосвещенство Величкия епископ Сионий - игумен на Троянския и на Бачковския манастири, в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски".

Мощите бяха поставени до чудотворната икона на Майката Божия - "Достойно есть", като по този начин новоизбраният български патриарх ще може да се поклони на своя предшественик и да измоли от него застъпничество и помощ.

Поклонението пред светите мощи на патриарх Евтимий ще може да се осъществи на 1 юли, понеделник, в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Тогава новоизбраният български патриарх и Софийски митрополит ще отслужи първата си патриаршеска света литургия.

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase