Прилепите имат реален ефект върху благосъстоянието на хората
Снимка: Pixabay
|
От кърлежите и комарите до панголините и енотите (два вида, обвинявани за животинския произход на Covid-19) – разговорът за дивата природа и здравето често се води около идеята, че животните причиняват болести.
Това не е непременно грешно. С навлизането на хората все по-дълбоко в дивата природа и промяната на местообитанията създаваме възможности за появата на нови зоонозни заболявания, при които патогените преминават от животните към хората, като например птичия грип и ебола. Междувременно изменението на климата пренася инфекции като денга в нови региони.
Но това, което може би се оценява по-малко – и не е толкова добре разбрано – е неочакваната полза от биоразнообразието за нашето благосъстояние.
Ново изследване на прилепите в САЩ показва точно това. Всяка нощ тези летящи бозайници консумират поне 40 % от телесното си тегло в насекоми и по същество извършват безплатен контрол на вредителите за фермерите.
За съжаление, през 2006 г. прилепите в САЩ бяха засегнати от синдрома на белия нос (WNS) – заболяване, което се причинява от инвазивен вид гъбички. Появила се внезапно и неочаквано, гъбичката постепенно се разпространява, като по пътя си унищожава популациите на местните прилепи. Макар и трагична, епидемията е създала нещо като контролирано изследване, което позволява на Еял Франк, доцент в Чикагския университет, да проучи икономическото въздействие, като сравни засегнатите и незасегнатите окръзи преди и след появата на болестта.
Това, което Франк открива в рецензираното проучване, публикувано в Science, е, че след началото на измирането на прилепите в засегнатите окръзи фермерите увеличават употребата на инсектициди средно с близо 31%. Това е имало очевидно финансово въздействие, като общите приходи от реколтата са намалели през годините след откриването на WNS. Франк изчислява, че загубите в селското стопанство, които се дължат на намаляването на популацията на прилепите, възлизат на 26,9 млрд. долара за засегнатите окръзи в периода между 2006 и 2017 г.
Още по-шокиращо е обаче какво се е случило с детската смъртност, след като окръзите са били поразени от WNS. Смъртността при бебетата се е повишила средно с 8% в засегнатите окръзи, тъй като употребата на пестициди се е увеличила. Ерозията вследствие на ветровете и водите може да отнесе агрохимикалите далеч от земеделските земи и потенциално изложи хората на химическо замърсяване посредством въздуха и питейната вода. Откриването на инсектициди във водни проби в САЩ, включително в тези, които не са в съседство с ферми, е по-високо между април и септември, когато е селскостопанският сезон за производство – и дори малки дози могат да са големи концентрации при бебетата.
Цялата статия може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Първата кола, която върви на слънчева светлина, излиза на пазара 
Жена открадна Porsche, след като прегази продавача 
Запорираха активи за 75 млн евро на президента на Stellantis и Ferrari 
BYD пуска евтин електрически бус в Европа 
Кадър на деня за 21 септември 
Уроците, които Пентагонът може да научи от Украйна 
Китай дава силен тласък на никеловите батерии за електромобили на фона на ценовия спад 
Как Илон Мъск смята, че новите му суперкомпютри ще подкрепят различните му бизнеси? 
Пазарите не се интересуват от геополитическите трусове 
Възможността Украйна да се отбранява не е ескалация, а пропорционален отговор 
Тръмп може да бъде принуден да търси по-близко сътрудничество с Европа 
Плановете на Израел за „Хизбула“ стават все по-ясни 
Китайският Yutu-2: Най-дълго работещият луноход (видео) 
Астрономи откриха редки свръхнови 
НАСА избра компанията, която ще осигури навигацията и комуникациите на Луната 
Откриха следи от тропическа гора на Фолкландските острови 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |