Войната на Русия накара православните християни в Украйна да избират между два лагера: Украинската православна църква и Православната църква на Украйна.

Войната на Русия срещу Украйна раздели семейства, общности, континента и дори света и сега разцепва самия инструмент на вярата на хората.

В отговор на продължаващата агресия на Москва срещу нейната страна, украинският парламент одобри законопроект, който ще забрани дейностите на религиозни групи, свързани с Руската православна църква, в допълнение към всяка друга религиозна група, която подкрепя инвазията на Русия. А една църква по-специално е основната цел на закона: Украинската православна църква (УПЦ), която отдавна има тесни връзки с Москва.

Повечето украинци са православни християни, но вярата в страната беше разделена през 2019 г., когато на Православната църква на Украйна с подобно име, но отделна, беше предоставена независимост от УПЦ.

Според законопроекта, одобрен във вторник с 265 гласа "за" и 29 "против", дейността на Руската православна църква е "идеологическо продължение на режима на държавата-агресор" и "съучастник във военни престъпления и престъпления срещу човечеството" и всяка група, свързана с тях, е също толкова виновна.

"Гротескно нарушение на религиозната свобода"

Тъй като Руската църква беше напълно осъдена чрез новия закон, сега всички погледи се насочиха към УПЦ, която яростно настоява за своята лоялност към Украйна и твърди, че се е откъснала от авторитета на Русия след нейната вековна принадлежност.

По-рано УПЦ обяви, че е прекъснала връзките си с Русия след пълномащабното си нахлуване през февруари 2022 г., но Киев дълго време оставаше съмнителен, обвинявайки църквата, че остава канонично обвързана с руската църква.

Срещу над 100 клирици на УПЦ са образувани наказателни производства за предполагаеми престъпления, свързани с войната, съобщи Службата за сигурност на Украйна във вторник. Почти 50 от тях вече са обвинени, а 26 са получили съдебни присъди, се казва в съобщението. Някои духовници са били разменени за украинци, държани в руски плен, според службата.

Агенцията за сигурност е претърсвала преди това църковни обекти на УПЦ, твърдейки, че е открила доказателства като руски паспорти и проруски листовки.

Държавната служба на Украйна за етнополитика и свобода на съвестта също прегледа управителните документи на УПЦ и реши, че църквата остава структурна единица на Руската православна църква.

Въпреки това епископът на УПЦ митрополит Климент уверява, че църквата е независима от Москва и нарече новия закон спорен.

"УПЦ е независима и самоуправляваща се в управлението си", каза той, цитиран от Euronews. "Тя не е подчинена на никакви центрове в Украйна, тоест на други центрове освен на Киевската митрополия. И със сигурност не на никакъв център извън Украйна, независимо дали е в държава, която се нарича държава-агресор, или в която и да е друга държава. Няма чуждестранни центрове, които да оказват влияние върху дейността на УПЦ."

Адвокат, представляващ УПЦ, добави, че законопроектът е "гротескно нарушение на религиозната свобода".

"Рядко се среща в закон, който е толкова пренебрежителен към правните стандарти като този", каза пред АП Робърт Амстердам, чиято фирма е базирана във Вашингтон и Лондон. "Ще отидем до всеки съд, който можем. Ще отидем до Обединените нации."

Одобрението на законодателството идва повече от година и половина, след като президентът Володимир Зеленски го одобри за първи път и то беше преразглеждано многократно.

Законопроектът изисква подписа на Зеленски и се очаква той да го даде. "Наш общ дълг е да гарантираме украинската духовна независимост", каза Зеленски по-рано този месец.

Приказка за две църкви

Законопроектът е още една проява на дълбоко вкоренена религиозна и културна борба зад войната. Руският президент Владимир Путин оправда нахлуването отчасти с твърдението, че Москва контролира по-широк "Руски свят", сфера на културно и духовно влияние в днешна Русия, Украйна и Беларус.

Украинците смятат тази концепция за идеологическа агресия, отбелязвайки, че Киев е приел християнството през 10 век и е бил полисът на региона тически и духовен център много преди възхода на Москва.

Московският патриарх Кирил, който ръководи Руската православна църква, описа войната като част от метафизическа борба срещу Запада и гей пропагандата.

През март Кирил ръководи съвет, който обяви инвазията на Русия за "свещена война" в защита на "единното духовно пространство" в региона. В него се твърди, че Русия защитава света от "глобализма и победата на Запада, който е изпаднал в сатанизма".

От своя страна независимата православна църква на Украйна подкрепя новия закон на Киев, забраняващ групи, свързани с руската църква.

Създадена е от сливането на две отцепнически църкви, създадени успоредно с утвърждаването на политическа независимост на Украйна от Русия. Тя получи признание през 2019 г. като напълно независима — или „автокефална“ — от Вселенския патриарх Вартоломей от Константинопол, който се смята за "пръв сред равни" сред православните патриарси.

Но за разлика от папата, той няма универсална власт в църквата и Кирил яростно отхвърли указа на Вартоломей.

Вартоломей по-рано критикува Руската православна църква за нейната роля в "престъпленията" на Русия в Украйна.

"Църквата и държавното ръководство в Русия си сътрудничиха в престъплението на агресията и споделиха отговорността за произтичащите престъпления, като шокиращото отвличане на украинските деца", каза той на конференция в литовския парламент миналата година.

Лидери на други религиозни групи в Украйна казват, че в окупираните от Русия райони на Украйна малцинствените вероизповедания са жестоко преследвани.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase