Когато става дума за пенсиониране, Франция е като другите страни, само че в по-голяма степен: Всичко в системата й е несъстоятелно. Несъстоятелно е, че в страната има 42 различни пенсионни схеми - една за машинисти, друга за оперни певци и т.н. Несъстоятелно е французите да смятат, че имат дадено от Бога право да се пенсионират на 62 години или дори по-рано. И е несъстоятелно да се бунтуват по улиците всеки път, когато правителството се опита да се изправи срещу тези реалности, пише Андреас Клут за Bloomberg.

Ако възприемат малко по-различна гледна точка, французите всъщност може да имат основание да празнуват. В крайна сметка, както хората в почти целия свят, те могат да очакват по-дълъг живот. Единственият проблем е, че ако те не работят по-дълго, ще трябва да получават пенсиите си в продължение на повече години. Освен това поради по-ниската раждаемост през последните поколения по-малко млади хора ще финансират тези пенсии.

Тази световна пенсионна криза е цъкаща бомба, която не е толкова опасна, колкото климатичните промени, но с почти същите последици за финансовите пазари, жизнения стандарт и много други неща. Тази година почти един от всеки 10 души в света ще се пенсионира, според ООН. До 2070 г. това ще става с приблизително един на всеки пет.

Кризата не е равномерно разпределена. Африка, поне веднъж, има по-малко проблеми, заради относителната си младост. В Северна Америка проблемът е голям. В Азия и Европа той е огромен. Най-старата държава в света (демографски) е Япония, а една от най-бързо застаряващите е Южна Корея. Най-възрастният континент е Европа, а държави като Гърция, Полша, Португалия, Словакия, Словения и Испания са сред най-бързо остаряващите.

Политиците имат всичко на всичко три начина за справяне с тази дилема.

Първият е чрез степента на пенсионния принос: колко са длъжни да плащат в системата хората в трудоспособна възраст. Процентът на вноските върви нагоре в богатите страни. Това представлява нарастваща тежест за младите хора, които се опитват да започнат кариерата си (и се съмняват дали системата дори ще съществува, когато сами те се пенсионират). Алтернативата на това да накарате работниците да плащат повече е финансирането на недостига от хазната, което е чудесен план за предизвикване на следващата криза с държавния дълг.

Вторият начин е чрез степента на заместване: доходите на пенсионерите спрямо това, което са изкарвали, докато са били на работа. Този процент варира от едва около 30% в Литва, Мексико и Великобритания до цели 90% в Австрия, Италия, Португалия и Турция. Тъй като повечето пенсионни системи са неустойчиви, тези нива ще спаднат почти навсякъде. Това означава, че много стари хора ще се окажат бедни.

Това ни води до третия начин: чрез пенсионната възраст. Повишаването й е най-простият начин да се направят пенсионните системи по-устойчиви, като същевременно се премахва тежестта върху по-младите поколения и се обещават повече доходи на възрастните хора. Важното е общото време, което хората прекарват в пенсия, да не се увеличава. Това означава, че пенсионната възраст не само трябва да бъде вдигната незабавно, но и да бъде обвързана с бъдещото нарастване на продължителността на живота.

За съжаление, само една държава, Естония, наскоро повиши възрастта си за пенсиониране. Няколко други, преди всичко Дания, имаха добри пенсионни политики във времето, така че техните системи са на практика устойчиви демографски.

За разлика от тях, повечето други богати страни (дефинирани тук като 36-те членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) са изправени пред проблеми. Едва малко над половината са приели законодателно бъдещи увеличения на пенсионната възраст, които обаче прибавят към нея само половината от годините, с които ще се повиши продължителността на живота за същия период. С други думи, те са недостатъчни.

Още по-притеснително е, че доста правителства отстъпват от разумната политика, като реално намаляват възрастта за пенсиониране, разхлабват правилата за ранно напускане на работната сила или прекъсват връзката с очакваната продължителност на живота, която бяха установили. Сред тези, които се отклоняват, са Канада, Чехия, Италия, Полша, Словакия и Испания.

Причините за тази динамика не са толкова мистериозни. Ефектите от демографските промени, като и тези от изменението на климата, ще се разгръщат постепенно с десетилетия. За разлика от това, в политиката една седмица е дълго време. Лидерите, които гледат надалеч, трябва да предложат на своите избиратели промени, които рушат старите навици и като че ли не носят нищо друго освен неудобство.

Гласоподавателите по принцип възнаграждават такава честност и далновидност у лидерите, като въстават или ги свалят от власт. Това е още една причина по-спокойните умове да говорят открито и да похвалят смелостта на онези политици, които се осмеляват да реформират.

Подобни анализи четете на Investor.bg
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase