“Единия наричаме политизация или партизация, все повече нараства ролята на партиите за сметка на държавите, а другия наричаме парламетаризация. Те наистина са много свързани, нараства ролята на парламента за сметка на Европейския съвет. От тази гледна точка всяка нова Европейска комисия трябва да постигне новия баланс, защото трябва да се отчете нарастващата роля на партиите. Например, всички казват, че Урсула фон дер Лайен има много хора, които я оценяват резервирано, не биха искали тя да заеме отново позицията, но зад нея стои най-голямата партия - тази, която отбеляза най-голям успех по отношение на резултатите при сравняване на резултатите 2019 и 2024 година", каза политологът проф. Румяна Коларова в студиото на "Брюксел 1".

От своя страна бившият зам.-външен министър Милен Керемедчиев заяви, че тези избори преминаха под сянката на две основни тези, които националните правителства развиха. Едната е свързана с мигрантската криза и сигурността, която имат европейците и другата е войната в Украйна.

“Нека се спрем на сигурността. По тема сигурност минаха няколко различни течения. Започна се с мигрантската криза, по какъв начин правителствата се справят с мигрантския въпрос. Сферата "Сигурност" се оказва една много важна тема. 55% от европейските граждани се притесняват за своята сигурност. Новият Пакт за миграцията е само на хартия, защото страни като Словакия, Унгария и Полша вдигнаха глас против това споразумение за мигрантите, но видяхме сега и Нидерландия, които с новото правителство, което се опитва да създаде, също влиза в тази реторика - да се предоговорят тези договорености по Пакта за миграцията, да се промени и премахне”, каза той в ефира на Bulgaria ON AIR.

“В момента се афишира решението, което Италия взе за подписване на споразумение с Албания, все повече се говори за двустранни споразумения на страните, много други държави тръгват в тази посока. Миграцията е само част от общото настроение на европейците и притеснението им за сигурността. Сигурността на континента опира и до войната в Украйна, и помощта, която Европейският съюз предостави. Говори се за първи път да имаме еврокомисар по отбрана. Тези страхове на европейците преляха и на изборите”, допълни той.

По отношение на ситуацията във Франция и обявяването на предсрочни избори само три седмици след европейските избори, проф. Коларова мисли, че тези действия на Макрон са били неизбежни. Тя не смята, че политическите му позиции са това, което доведе до срив на подкрепата за него.

“Това, което направи Макрон, от моя гледна точка, е непростимо, защото той разби партийната система на Франция. Има два фактора, които обясняват електоралната катастрофа в момента, която Макрон преживява на европейските избори. Първият фактор е неговата роля в рамките на френската партийна система, това си беше една добре балансирана двублокова партийна система. Второто, което също е важно, ефектът, който виждаме на европейските избори е много по-голям, защото европейските избори са пропорционални, те ни дават реалното съотношение на силите, докато мажоритарните дават бонус на първия, наказват втория и убиват третия. По времето, когато партията на бащата Льо Пен беше трета политическа партия, той нямаше депутати в събранието на Франция, но имаше една много голяма парламентарна група в Европейския парламент. Когато силната ерозия на лявото стигне до степен, че те да не могат да излъчат свой кандидат на балотажа на президентските избори, оттам нататък започнаха големите проблеми. Единствената смислена реакция, която аз виждам в момента, е за бързи избори", добави Коларова.

"Темата за мигрантите и Шенген беше много умело обвързана от австрийските политици, те стъпиха на нея, печелят избори и видимо ще я експлоатират до последно. Тук въпросът е какво правителство ще излъчи България, за да може да преговаря наравно с Австрия. Различните сценарии, които излизат от България, водят до объркване в нашите партньори. Направихме тази крачка и вече сме вътре, дори частично. Оттук нататък е наша ролята ние да го довършим. Това, което трябва да направим, е изключително силна и ясна политика, която трябва да бъде изпълнявана от нормално правителство, избрано неслужебно", подчерта Керемидчиев.

Той е на мнение, че преизбирането на Урсула фон дер Лайен ще е трудно и с много отстъпки. ЕНП ще трябва да търси плаващи мнозинства по политики и трябва да се лавира между тях.

“За мен решаващото е какво ще бъде мнозинството за бюджета, защото и в предишния парламент, и преди това трите партии никога не са имали мнозинство за бюджет, а бюджетът няма как да се приеме, той се приема с подкрепата на "Зелените". Урсула фон дер Лайен и Европейската народна партия мислят дали не е хубаво да се преориентират към подкрепа на консерваторите за бюджета", довърши проф. Румяна Коларова.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase