Решението на Германия да затегне контрола на всяка една от своите сухопътни граници изглежда продиктувано главно от политиката, трудно е да се оправдае по закон, нанася тежък удар на ценното свободно движение в Европа и може сериозно да изпита единството на ЕС.

Берлин каза в понеделник, че контролът на границата му с Австрия от 2015 г., а от миналата година с Полша, Чехия и Швейцария, ще бъде разширен следващата седмица до Франция, Люксембург, Белгия, Холандия и Дания.

Този ход ще ограничи миграцията и ще "защити страната от острите опасности, породени от ислямския тероризъм и тежката престъпност", каза Нанси Фейзър, министър на вътрешните работи.

Последната от поредица смъртоносни атаки с нож, в които заподозрените са били търсещи убежище, в Солинген миналия месец, дойде дни преди критичните регионални избори в Източна Германия, които доведоха до исторически успях на крайнодясната, антиимигрантска партия Алтернатива за Германия (AfD).

Проучванията показват, че миграцията е и най-големият проблем на избирателите в Бранденбург, който провежда собствени избори след две седмици – с прогнозата на лявоцентристката Социалдемократическа партия на Олаф Шолц да завърши зад крайнодясната партия – и болната коалиция на канцлера изглежда се насочва към съкрушително поражение на федералните избори догодина.

"Намерението на правителството изглежда е да покаже символично на германците и на потенциалните мигранти, че последните вече не са желани тук", казва Маркус Енглер от Германския център за изследване на интеграцията и миграцията, цитиран от The Guardian.

Фейзер каза, че новият контрол ще включва схема, позволяваща на повече хора да бъдат връщани директно на границата, но отказа да навлезе в подробности. Длъжностни лица и дипломати в Брюксел изразиха безпокойство, като нарекоха хода "прозрачен" и "очевидно насочен към вътрешната публика".

Централната позиция на Германия в ЕС и статута й на най-голямата икономика в блока означават, че контролът, който трябва да влезе в сила на 16 септември за първите шест месеца, може да има въздействие, което достига далеч отвъд избирателите в страната.

По принцип Шенгенското пространство без паспорти в Европа, създадено през 1985 г. и сега включва 25 от 27-те държави-членки на ЕС плюс четири други, включително Швейцария и Норвегия, позволява свободно движение между всички тях без граничен контрол.

Временните проверки са разрешени при извънредни ситуации и извънредни обстоятелства, за да се предотвратят конкретни заплахи за вътрешната сигурност или обществената политика и обикновено се налагат след терористични атаки, за големи спортни събития и по време на пандемията.

Все по-често обаче европейските правителства, често подложени на натиск от крайнодясна реторика за имиграцията, налагат отново проверките без обосновка за конкретни заплахи или ясни аргументи за това как контролът може да помогне за смекчаването им.

Въпреки че имиграционните политики и последващите процедури за предоставяне на убежище, например, се решават на национално ниво, европейското свободно движение, твърдят много наблюдатели, е лесна мишена, а "връщането на контрола върху границите" съставя ефективни заглавия.

Освен Германия, членовете на Шенген, които в момента извършват контрол на определени граници, включват Австрия, която цитира свързани с Украйна заплахи за сигурността и натиск върху бежанците да проверяват пристигащите от Словакия, Чехия, Словения и Унгария.

Дания, позовавайки се на терористични заплахи, свързани с войната в Газа и рисковете от руски шпионаж, извършва проверки на транзита по суша и море от Германия, а Франция проверява пристигащите в Шенгенската зона на основание повишена терористична заплаха.

Италия, Норвегия, Швеция, Словения и Финландия също извършват гранични проверки, посочвайки по различен начин терористичната дейност, войните в Украйна и Близкия изток, дейността на руското разузнаване, увеличените миграционни потоци и организираната престъпност на Балканите.

Като гарант на Шенгенския договор, Европейската комисия - която беше уведомена за плановете на Германия в понеделник - като цяло прие оправданията на държавите-членки за повторно въвеждане на временен контрол без възражения.

Наблюдателите очакват да направи същото по отношение на искането на Берлин, въпреки факта, че изглежда няма ясна практическа обосновка – освен изборната заплаха от антиимиграционна крайна десница – за проверки на всичките девет граници на страната.

Комисията каза във вторник, че на държавите членки е разрешено да предприемат такава стъпка за справяне със "сериозна заплаха", но мерките трябва да бъдат "необходими и пропорционални" и трябва "да останат строго изключителни".

Временният германски контрол "представлява явно непропорционално нарушение на принципа на свободно движение в рамките на Шенгенското пространство", казва Алберто Алемано, професор по европейско право в HEC Paris "Няма да лети според законодателството на ЕС – но това ще разубеди ли Шолц да продължи напред?" допйлва той. Кристофър Вратил от Виенския университет е още по-язвителен, обвинявайки Берлин, че управлява така, сякаш AfD вече е на власт".

След днешния ден, казва Вратил  германските политици "не трябва повече да ми казват, че някой друг не спазва законодателството на ЕС... Искайки да заличи Шенген само с едно натискане на писалката – и напълно без да се замисля".

Други отбелязаха икономическата стойност на Шенгенската зона. Доклад на фондация Bertelsmann още през 2016 г. изчисли, че повторното въвеждане на контрол на вътрешните граници ще струва на Европа около 470 милиарда евро загуба на растеж за 10 години.

Джералд Кнаус, председател на мозъчния тръст на Европейската инициатива за стабилност, също постави под съмнение ефикасността на мярката. "Вътрешният граничен контрол, който е предназначен да има някакъв ефект, означава края на Шенген", написа Кнаус в X.

Те също така ще изискват "федерална защита на границите и огради около Германия" и освен това "ще се провалят, ако съседите не се интересуват от участие", каза той.

След като ЕС най-накрая се договори за тежка промяна на своите закони за убежище и миграция по-рано тази година, като правилата трябва да влязат в сила едва през 2026 г., европейското единство може да бъде подложено на сериозно изпитание, ако Германия поиска от съседите си да приемат обратно голям брой мигранти.

Австрия вече каза, че ще откаже да приеме обратно всички мигранти, отказани на германската граница, докато полският премиер Доналд Туск във вторник нарече решението на Берлин "неприемливо" и поиска спешни консултации.

Анализът е на Джон Хенли за The Guardian

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase