Изпълнителната власт на ЕС вече е предприела правни действия и е изтеглила средства от Унгария за подобен закон.

Вдъхновен от Русия закон, забраняващ "пропагандата" на LGBTQ+ в българските училища, предизвика възмущение от правозащитни групи в Европа, които казват, че законопроектът е маскирана атака срещу правата на човека в Европейския съюз.

Тези групи призовават Европейската комисия бързо да започне процедури за нарушение за това, което смятат за нарушаване от страна на София на ценностите, които обвързват заедно 27-те страни-членки на блока, пишат от Euronews.

Говорител на Европейската комисия потвърди в изявление за Euronews, че комисарят по равнопоставеността Хелена Дали е изпратила писмо до българския министър на образованието и науката Галин Цоков на 13 август с искане за допълнителна информация относно законодателството.

Комисията "ще анализира дали законодателството е в съответствие със законодателството на ЕС", добави говорителят.

Законопроектът изменя предишен закон за образованието и прави незаконно "насърчаването" на идеи и възгледи, "свързани с нетрадиционната сексуална ориентация и/или определянето на полова идентичност, различна от биологичната".

Българските депутати приеха и друга поправка, която определя "нетрадиционната сексуална ориентация" като "различна от общоприетите и утвърдени представи (...) за привличане между лица от противоположния пол".

Законовите промени бяха внесени от крайнодясната и проруската партия "Възраждане", която седи заедно с Алтернатива за Германия (AfD) в новосформираната група Европа на суверенните нации (ESN) в Европейския парламент.

Изненадващо партиите от политическия център подкрепиха този ход, включително свързаната с Европейската народна партия партия ГЕРБ, либералната ДПС и социалистическата БСП, пишат от Euronews.

Законопроектът беше приет с голямо мнозинство със 159 гласа "за", 22 "против" и 12 "въздържал се", като президентът на България Румен Радев даде своя печат в четвъртък, въпреки молбите на гражданското общество за неговото вето.

България постоянно се нарежда сред страните с най-лоши резултати в ЕС в защитата на правата на ЛГБТК+ хората и не успя да отговори на решение от 2023 г. на Европейския съд по правата на човека, което я призовава да признае законно еднополовите връзки.

ЛГБТК+ общността е "изкупителна жертва"

Критиците казват, че това е поредна неуспех за свободите на ЛГБТК+ в България и челна атака срещу принципите на правата на човека и човешкото достойнство, залегнали в правото на ЕС.

Неправителствената организация ILGA-Europe призова Комисията да "оцени" "съвместимостта" на българския законопроект със законодателството на ЕС.

"Като се има предвид изключително бързата процедура за този закон, неговата ясна политическа цел е срещу ЛГБТИ хората и да законодателства срещу техните човешки права. Той е несъвместим със стандартите на Съвета на Европа и ЕС за законотворчество и недискриминация", казва изпълнителеният директор на ILGA.

"Настоятелно призоваваме Европейската комисия да започне процедури за нарушение, тъй като тук има явно нарушение на законодателството на ЕС и договорите на ЕС", казва Реми Бони, изпълнителен директор на правозащитните групи Forbidden Colours, пред Euronews, добавяйки, че правото на децата на достъп "всеобхватно, безопасно и информативно сексуално образование" е заложено на карта.

Той също така предупреждава, че това сигнализира, че България дава приоритет на "руските ценности пред европейските", като законът очевидно е вдъхновен от законопроект от Москва от 2013 г., забраняващ гей пропагандата в класните стаи.

"Много ясно е, че това, което Русия въведе през 2013 г., е това, което България въвежда днес. България следва руската книга за изкупителна жертва на ЛГБТИ хората", казва Бони.

Унгария също беше обвинена в копиране на руския закон през 2021 г., като неговият "Закон за закрила на детето" ограничава изобразяването на ЛГБТК+ хора в училищата. Той имаше за цел да ограничи излагането на децата на материали, които "насърчават" хомосексуалността, смяната на пола и LGBTQ+ общността в класните стаи и медиите.

Брюксел започна съдебни действия срещу Будапеща, като 15 държави от ЕС подкрепиха случая. Към днешна дата изпълнителната власт на ЕС задържа близо 12 милиарда евро от отпуснатия на Унгария дял от кохезионните фондове и по-голямата част от плана за възстановяване и устойчивост на стойност 10,4 милиарда евро заради редица нарушения на върховенството на закона, включително Закона за закрила на детето.

Европейската комисия отказа да коментира, докато законопроектът не стане закон, но говорител каза миналата седмица, че изпълнителната власт остава "непоколебима в ангажимента си за справяне с дискриминацията в равенството и предизвикателствата, пред които са изправени ЛГБТИК лицата".

"Имаме ясна позиция относно недискриминацията и се застъпваме за съюз, в който можете да бъдете това, което сте", добави говорителят.

Политически крах за София

България е потопена в политическа парализа след неуспешните избори през юни, като миналата седмица президентът Радев избра Горица Грънчарова-Кожарева за съставяне на служебно правителство.

Има опасения, че законът срещу ЛГБТК+ е въоръжен като изборен инструмент, докато страната се подготвя за поредните предсрочни парламентарни избори през октомври, седмите избори за малко повече от три години.

Всякакви репресии от страна на Брюксел за закона биха обтегнали отношенията й със София и допълнително биха провалили проточилата се кандидатура за присъединяване към еврозоната. По-рано страната отмени целта за януари 2024 г. официално да се присъедини към валутата на блока.

Бони каза пред Euronews, че правозащитни групи също ще искат замразяване на еврофондовете за България в областта на образованието и културата, включително фондовете по Еразъм+.

Самата еврокомисарка по образованието и културата Илиана Иванова е родом от България и партия ГЕРБ, чиито депутати подкрепиха с голямо мнозинство законопроекта.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase