Едно от най-важните събития в политическия живот на България през тази година са протестите, предизвикали сътресения и предсрочни парламентарни избори. В основата на тези протести обаче се оказаха високите битови сметки, които дори и работещи хора не успяха да покрият.

В опит бързо да бъде туширано недоволството започнаха да се търсят резерви в цената на тока. Тезата, че не цените са високи, а доходите са прекалено ниски, само за кратко се промъкна в публичния дневен ред.

Началото постави правителството на Бойко Борисов, което почти буквално нареди на независимия енергиен регулатор да намали цената. Понижението стана факт в началото на март, когато Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) излезе с решение за понижение на цената със средно 7 на сто.

Под лупа беше поставена работата на електроразпределителните дружества в страната, като имаше и заплаха за лиценза на ЧЕЗ – дружеството, което доставя електричество в Западна България, където протестите бяха най-масови.

Месеци по-късно обаче докладите показват само нарушения, които не са основание да бъде отнет лицензът на дружеството. Проверките на ЕРП-тата не показват значителни отклонения от правилата, а като цяло и трите дружества дават сигнали, че са си взели поука от случилото се в началото на тази година.

Освен при ЕРП-тата вината беше потърсена и в централите, произвеждащи енергия от възобновяеми източници. Решението за тези мощности е политическо, не икономическо, признават дори и от Европейската комисия и затова навсякъде в ЕС беше допусната държавна помощ за този сектор и изкупуване на продукцията на преференциални цени. С времето обаче технологията се развива и подкрепата вече се оттегля.

У нас пък се стига до другата крайност – две поредни години ДКЕВР не дава разрешение за изграждането на нови мощности, които да бъдат включени в енергийната мрежа.

Фотоволтаичните и вятърните централи се радват на специално отношение и от 2014 година ще плащат такса в размер на 20%, или поне докато не се произнесе Конституционният съд, сезиран по казуса от президента Росен Плевнелиев.

Служебното правителство, дошло след оставката на правителството на Бойко Борисов, пък се захвана не с цените, а с мерки за изсветляване на енергетиката и опит да се решат проблеми, влачени години наред.

След предсрочните избори новите управляващи потърсиха и успяха да намеря още резерви и цената на тока беше свалена средно с 5%. В началото на декември се заговори и за ново понижение – този път само за цената на нощната тарифа, което да стане факт след Нова година.

Новото ръководство на енергийния регулатор, след обстоен анализ на ситуацията, успя да открие още резерви и предколедно нощната тарифа за бита поевтинява с 10%, а дневната - с 1%. За малкия бизнес също има бонус - дневната тарифа е с 1,5% по-ниска цена от началото на 2014 година.

Основание за това намаление е решението на ДКЕВР от август, което промени модела на цената – таксата за пренос беше освободена от три компонента - добавката за зелена енергия, цената за високоефективно комбинирано производство и невъзстановяемите разходи. Тези разходи изчезнаха само от отделните редове на фактурите и вече са част от общата цена за снабдяване за вътрешния пазар.

Благодарение на промяната обаче се стимулира износът на по-евтин ток към съседните държави в региона, а според изявленията на регулатора - много от дружествата отново са на печалба.

Намаленията, макар и приветствани от битовите потребители, обаче събуждат сериозни опасения, че са изкуствено предизвикани. В този случай свиването на цените е за сметка на Националната електрическа компания (НЕК), чието финансово положение е катастрофално.

Към 25 ноември 2013 година текущите задълженията на НЕК само към доставчиците на енергия надхвърлят 805 млн. лева, се посочва в доклад на компанията, представен пред Народното събрание. Просрочените  задължения са за над 435 млн. лева.

През летните месеци се появиха опасения за развитието на мините и натиск да се запазят работните места на миньорите. Така цената на въглищата беше увеличена. В същото време след решението на ДКЕВР цената на електричеството от ТЕЦ-овете беше намалена.

В подобни ситуации, за да се запази обемът на работа, се търсят резерви и обикновено те се намират по отношение на инвестициите за обновяване на дейността. За подобни централи това обаче е риск в дългосрочен план – непокриването на екологичните изисквания например, означават и сериозни глоби.

За рокадите в енергийния регулатор четете в анализа в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase