Украинските военни са озадачени. Те очакваха по-голям и много по-яростен отпор на тяхното изненадващо нахлуване в Курска област в Русия. И въпреки твърденията на контролираната от Кремъл преса за успешна съпротива, има малко доказателства за това досега. Но защо?

Това знак ли е за руската военна некомпетентност, която е ясно видима във войната в Украйна? Дали командирите на армията на Путин използват времето за натрупване на необходимите сили, за да избегнат отклоняването на твърде много войски от фронтовите линии в Донецк? Ще бъде ли нещо голямо това, което Путин смята за достатъчен отговор – може би масиран обстрел с ракети и дронове срещу Киев или дори използването на тактическо ядрено оръжие, за да възпира и наказва? Или може би просто човекът, който е наел да поеме защитата на Курск Алексей Дюмин получава време, за да изготви план?

Така или иначе въпросът е: Какво ще направи Путин?

Дюмин, от своя страна, не е за подценяване. Наричан "бодигардът на Путин" от западните медии, той наистина е бил личен бодигард на руския лидер през 1999 г., преди да бъде повишен в заместник-ръководител на Федералната служба за охрана. 52-годишният мъж е роден в Курск, познава региона добре и е дълбоко привързан към руската армия, тъй като баща му е ръководил четвъртия отдел на главната военномедицинска дирекция към Министерството на отбраната.

Дюмин е учил във военно училище и е следвал инженерство, изкачвайки се до заместник-ръководител на специалните части на дирекция "Военно разузнаване" (ГРУ) по време на анексирането на Крим. Твърди се, че той е организирал бягството в Русия на бившия проруски президент на Украйна Виктор Янукович, бил е началник на щаба на руските сухопътни войски и заместник-министър на отбраната преди да стане непоколебим губернатор на Тула през 2016 г.

Някои виждат Дюмин, който се премести в Кремъл по-рано тази година, като възможния бъдещ наследник на Путин. Той е считан за способен, непоколебим и студен – не много различен от шефа си. Познат е като методичен – възможно обяснение за забавянето на руската контраофанзива.

Друго възможно обяснение обаче е, че Путин отново демонстрира как може да остане парализиран по време на криза, дори да изчезне от обществения поглед. Това е характеристика, която и преди е предизвиквала сравнения с Йосиф Сталин, оттеглил се във вилата си и останал в изолация, докато германските войски громят Съветския съюз през 1941 г.

За първи път паралелът беше направен от московските критици на Путин по време на пандемията от Ковид-19. Укриващ се в имението си Ново Огарьово в покрайнините на Москва, Путин отсъстваше от столицата, докато тя се бореше да ограничи разпространението на смъртоносния вирус. Марк Галеоти, анализатор в Британският Кралски институт на обединените служби, отбеляза негова черта да оставя "определени сериозни заплахи да станат нечий друг проблем".

Това може да обясни модел, появил се, когато предизвикани от човека или природни бедствия, са се случили по време на управлението на Путин. През 2000 г. той си почиваше в имението си в Сочи, когато ядрената подводница "Курск" потъна в Баренцово море. Впоследствие той се срещна с роднините на 118-те жертви, тъй като избухна медийна буря заради отсъствието му – а срещата не мина добре. През 2018 г. беше критикуван за бавната реакция на масивния пожар в мол в сибирския град Кемерово, който уби най-малко 64 души, 41 от които бяха деца. След бедствието той беше обвинен от скърбящите семейства, че повтаря една и съща грешка.

Украинският лидер Володимир Зеленски и командири сега са в очакване на пълноценен отговор от Русия – интересно е защо се бави толкова много. Но, когато става дума за следващите ходове на украинците, те също имат въпроси, над които да се замислят. Трябва ли да останат и да се окопаят, за да отбраняват клина в Русия?

Трябва ли да се оттеглят напълно, или само частично и да създадат буферна зона?

Ако Украйна вярва, че може да накара Путин да пренасочи значителна човешка сила и оборудване от стратегически по-важната Донецка област, където Русия сега е на 15 км от града Покровск, Киев може просто да се изкуши да се задържи на място и да се опита да разшири обхвата на офанзивата. Пенсионираният генерал Марк Кимит, бивш асистент на държавния секретар на САЩ по политически и военни въпроси, се опасява от последиците, ако Украйна избере да направи това.

"Най-голямото ми опасение е, че ако някой от руските генерали е чел книгите или изучавал някоя от битките на техните предшественици от Първата световна война, те ще се опитат да заградят нападащите войски или като ги "заклещят" вътре в Русия, или чрез по-дълбоко обгръщане на територията на Украйна. Ако това се случи и те са в състояние да се сражават и да завършат обкръжението, тогава руснаците ще "концентрират силите си" както направиха срещу Германската шеста армия в Сталинград. Няма да бъде красиво", каза Кимит.

Опит за задържане на клина вероятно ще означава изпращане на допълнителни войски до тези 12 000, за които се смята, че са вътре в Русия, а Украйна има недостиг на човешка сила. Способностите на противовъздушната и отбрана същи е натоварена. От това може да се възползва Русия като започне да бомбардира окопаните войски. Оттук дойде поредната молба на украинския президент Володимир Зеленски. Той отново призова западните съюзници да позволят на украинската армия да използва ракетите с голям обсег много по-навътре в руската територия.

Сред цялата тази несигурност, на 18 август Зеленски заяви, че украинските сили имат за цел да поддържат буферна зона – въпреки че не стана ясно дали тя ще обхване целия клин или много по-малка територия. Но последното нещо, което Зеленски иска е да срещне сериозен отпор в Курск или да види как победата се превръща в поражение заради гордост, подкопавайки моралния тласък, който нахлуването най-накрая даде на Украйна и нейните съюзници.

Анализ на Джейми Детмър за "Политико"

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase